О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр. София, 12.10..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 478/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Б. от[населено място], Д. област срещу въззивно решение от 07.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 632/09г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 56 от 06.07.07 г., постановено по гр.д.№ 1449/06г. на Добричкия районен съд, ІІІ с-в, с което е допусната съдебна делба на земеделски земи, находящи се в землището на[населено място], Д. област – нива с площ от 164, 501 дка в м. в м. “Я.”, лозе с площ от 3, 006 дка в м.”Е. чешма” и лозе с площ от 1, 999 дка в м. в същата местност между Е. Д. Е. с квота 12/96 ид.ч., К. Т. К. с квота 6/96 ид.ч., Т. В. В., Д. В. Т., Д. Г. Т. и Н. Г. А. с квоти по 3/96 ид.ч., Г. М. Й. с квота 12/96 ид.ч., И. И. И. с квота 4/96 ид.ч., Н. М. Б. с квота 12/96 ид.ч., Н. Б. Ж. с квота 4/96 ид.ч., М. Б. М. с квота 4/96 ид.ч., И. Д. К. с квота 2/96 ид.ч., Д. И. М. с квота 2/96 ид.ч., Р. Н. Р. с квота 6/96 ид.ч., М. Н. Д. с квота 6/96 ид.ч., С. И. И. с квота 4/96 ид.ч., П. И. И. с квота 4/96 ид.ч., М. Г. Д. с квота 3/96 ид.части и М. Г. К. с квота 3/96 ид.ч.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на М. Б. М., починал през 1966г. и че на същите е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне с решение на поземлената комисия от 25.03.1994г. С оглед на това е прието, че между същите е налице съсобственост върху имотите при законоустановените квоти. Възражението на ответника Н. М. Б., че от 1994г. е владял 59, 800 дка от процесните земеделски земи и ги е придобил по давност е прието за неоснователно, тъй като по делото не е установено същият да е променил намерението си и да е завладял частите на останалите сънаследници, както и че получаването на граждански плодове от имота /рента/ не сочи на такава промяна, а води до възникване на облигационни отношения между тях. Прието е също, че от постигнатото между част от сънаследниците споразумение в тази насока през 1997г. до предявяването на иска за делба през 2006г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно предмета на спора – Р № 734 по гр.д.№ 1526/05г., ІV г.о., Р № 1132 по гр.д.№ 444/99г., V г.о., Р № 404 по гр.д.№ 1904/94г. , ІV г..о. и Р № 1796 по гр.д.№ 2657/95г. , ІV г.о., както и че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли и може ли да се приеме, че извършеното неформално разпределение на земята, рефлектирало върху получаване на рента, съобразно това разпределение, води до еднозначния извод за придобиване на земята по давност след изтичането на изискуемия срок, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Е. Д. Е., К. Т. К., Т. В. В., Д. В. Т., Д. Г. Т., Н. Г. А., Г. М. Й. и И. И. И. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с представената от него незадължителна съдебна практиката на ВКС (противоречие със същата би довело до наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК), което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, още повече, че противоречие между обжалваното решение и посочената практика във връзка с приложението на чл.79, ал.1 ЗС не съществува.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага същата да бъде променяна, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед на казаното подадената от Н. М. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 07.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 632/09г. на Добричкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: