2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1523/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Бургаският районен съд, с решение по гр. д. № 1656/2009 г. е отхвърлил иска на Д. Г., С. Г. и В. Г., тримата със съдебен адрес в [населено място], против Л. Ж. и Е. Ж., двамата от [населено място], за разваляне на договор, сключен с нот. акт № 121/ 1989 г. на Б. нотариус, за прехвърляне на недвижим имот – 51/160 кв. м., ид. части от дворно място в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане на Д. А. и обезсилване на нотариалния акт поради неизпълнение на задължението. Решението е потвърдено от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 11. 6. 32010 год. по гр. д. № 543/2010 год.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена тримата ищци с искане да бъде отменено и към нея са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответницата Е. Ж. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и счита за неоснователна касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявеният иск за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на приобретателите – ответниците Л. и Е. Ж.. Съдът е определил оспорвания договор по чл. 22 ЗЗД, като договор в полза на трето лице – бенефициера Д. А., което не е страна по него. Посочил е, че в закона е предвидена възможност за отмяна на уговорката в полза на третото лице до момента, в който то не заяви, че желае да се ползва от нея. Прието е от съда, че правото на отмяна на уговорката в полза на третото лице е право на уговарящият и трябва да стане с едностранно писмено изявление от неговият носител, което да достигне до обещателя. Като се е позовал на представеното доказателство по делото – писмено споразумение между ищеца Д. Г. и Г. Г. / наследодател на ищеца В. Г./, в качеството им на уговарящи, от една страна, и обещателите по договора – ответниците Л. и Е. Ж., от друга страна, че уговорката в полза на третото лице Д. А. отпада и по делото не е доказано, че до момента на това споразумение, последният в качеството му на бенефециер е изявил желание – изрично или чрез конклудентни действия, да се ползва от уговорката, решаващият съд е приел, че тази уговорка е отпаднала. С оглед на това е прието, че не може да се иска разваляне на договора за прехвърляне на недвижимия имот поради неизпълнение на задължение, което не съществува.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация на въззивното решение не съответства на цялостното съдържание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са определени конкретните правни въпроси, по които произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложените множество решения на Конституционния съд, на състави на ВС и на ВКС съдържат общи принципни изводи за правилното разрешаване на съдебните спорове, но не касаят конкретните въпроси, определящи крайното решение на въззивния съд. Изложението на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване, фактически съдържа доводи, че решението на въззивния съд е неправилно – не съответства на доказателствата по делото и на закона и е постановено при несъобразяване на съдопроизводствените правила за доказателствената дейност на съда. Тези съображения обаче могат да бъдат преценявани при разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл. 293 ГПК, при вече допусната касация, но не са предпоставки за започване на производство на касационно обжалване, както това е предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 6. 2010 г. по гр. д. № 543/2010 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на добрин Г., С. Г. и В. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: