1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
[населено място], 15.12. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 234/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от П. И. М., П. И. М. и И. П. М. , чрез процесуалния им представител адв. Д. Н., срещу решение №282/19.06.2014г. по в.гр.дело № 307/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца и постановяване на осъдителен диспозитив по отношение на И. П. М., за който няма издадена заповед за изпълнение. Алтернативното искане е за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.281, т.2ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] излага подробни аргументи за недопускане на решението на Пазарджишкия окръжен съд до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд – [населено място] от 7.11.2013г. С това решение първоинстанционният съд е уважил иск по чл.422 ГПК, предявен от ищеца [фирма] и е признато за установено по отношение на ответниците [фирма], П. И. М. и И. П. М. че дължат солидарно заплащането на сумата от 10 930.88 евро, представляваща сбор от шест дължими и неизплатени лизингови вноски с номера 28 до 33 вкл. по погасителен план по споразумение за заместване в дълг от 28.07.2009г. по договор за финансов лизинг от 27.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и заплащането на направените в заповедното производство разноски за сумата от 1928лв. С решението ответниците са осъдени солидарно да заплатят по сметка на РС – Панагюрище ДТ в размер на 428 лв., и на три вещи лица неизплатено възнаграждение. Не е уважено възражението за липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът е счел, че представеното по делото пълномощно легитимира юрисконсулт Г. П. като представител на ищцовото дружество [фирма]. Пасивната легитимация на И. М. съдът е обосновал с поетата от ответниците солидарна отговорност с подписаното споразумение за заместване в дълг. Прието е, че заповедта за изпълнение е издадена срещу ответниците [фирма] и П. И. М., но доколкото възражението срещу нея са подали тримата солидарни длъжници по споразумението, производството пред РС се е развили по отношение на тримата, както и че има висящо производство по чл.250 ГПК за допълване на заповедта за изпълнение, съдът е направил извод за основателност на установителния иск по чл.422 ГПК и по отношение на ответника И. М..
По ч.гр.дело № 473/ 2012г. е издадена заповед за изпълнение №356/19.07.2012г. срещу първите двама ответници на основание споразумение от 28.07.2009г., по силата на което търговското дружество [фирма] е поело правата и задълженията по договор за финансов лизинг от 28.07.2009г. на дружеството лизингополучател [фирма], а физическите лица П. И. М. и И. М. са встъпили в дълга като съдлъжници. Съгласно споразумението [фирма] придобива качеството на лизингополучател по договора за финансов лизинг с посочен остатък по договора и нов погасителен план, съгласно Приложение №1 към споразумението. От заключението на ССЕ съдът е установил, че част от лизинговите вноски са погасени от встъпилите в дълга лица и са останали непогасени лизингови вноски, предмет на издадената заповед за изпълнение – част от лизингова вноска 28 до лизингова вноска №33 в общ размер 10 930.88 евро. За неоснователно е прието възражението за нищожност на заповедта за изпълнение. Изразено е становище, че за валидността на заповедта за изпълнение е от значение да е издадена от компетентен орган, от надлежен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт, да е спазена писмената форма, да е подписана от състава на съда и изразената в нея воля да е разбираема.
По доводите за недопустимост на въззивното решение:
Неоснователно е оплакването за недопустимост на въззивното решение поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Както заповедното производство по ч.гр.дело № 473/2012г. на РС – Панагюрище, така и исковото производство по чл.422 ГПК са образувани по молба на [фирма], чрез пълномощника Г. П.. По двете дела е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите на представляващите търговското дружество управители Е. Х. и В. К. / чиято представителна власт не се оспорва от касаторите/, с което Г. П., в качеството му на юрисконсулт, е упълномощен да представлява дружеството пред съда във всички инстанции, както и да предприема действия по принудителното събиране на вземания на [фирма] чрез подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение. Представителството на юридическите лица се осъществява от техните органи или по пълномощие, чрез юрисконсултите или други служители с юридическо образование, съгласно чл. 30, ал.1 и ал.2 и чл.32, ал.3 ГПК. В случая изискването на чл.33 ГПК за представителство по пълномощие е спазено с представеното пред съда пълномощно, с нотариална заверка на подписите на управителите на [фирма] от 5.08.2008г., с което П. е упълномощен да представлява дружеството пред съда.
В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на заповедното производство, с аргументи, че не е налице годен документ, въз основа на който да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.3 и чл.410 ГПК. Твърди се, че договорът за финансов лизинг не носи нотариална заверка на подписите на страните, а такава носи единствено споразумението за заместване в дълг от 28.07.2009г. по договора за финансов лизинг, е че вземането на ищеца се съдържа единствено в погасителен план към споразумението за заместване в дълг.
Изложените от касатора аргументи не обосновават извод за недопустимост на исковото производство по чл.422 ГПК и недопустимост на постановеното в това производство решение по отношение на ответниците [фирма] и П. И. М..
Предмет на исковото производство по чл.422 ГПК е установяване на вземането на заявителя по издадената заповед за изпълнени по чл.410 ГПК по ч. гр.дело № 473/2012г. на Районен съд [населено място]. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. В случая съдът се е произнесъл по съществуването на вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК, поради което постановеното установително решение по отношение на ответниците [фирма] и П. И. М. е допустимо. Съгласно постановките на т.2а на ТР №4/ 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, отговаря на изискванията на чл.410, ал.1, т.1 ГПК издаването на заповед за изпълнение за част от вземането, когато цената му надхвърля сумата от 25 000лв. В случая заповедта за изпълнение е издадена за част от вземането на ищеца, но за сума, която формира цена на иска до 25 000 лв., който по правилата на чл.103 и чл.105 т.4 ГПК е подсъден на районен съд. В заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, заявителят е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането му – споразумение за заместване в дълг и погасителен план, представляващ приложение към споразумението, като освен посочените два документа заявителят е представил договора за финансов лизинг и издадени фактури за лизинговите вноски, които се дължат по споразумението за заместване в дълг. Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл 127, ал.1 ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание. В заповедното производство по чл.410 ГПК съдът само проверява дали същото е спорно, тъй като целта на производството е не установяване на самото вземане, а за издаване на заповедта за изпълнение. С оглед на изложеното разграничение за правомощията на съда в заповедното производство доводите за недопустимост на заповедта за изпълнение, като издадена въз основа на негодно основание се явяват неоснователни. Всички останали доводи касаят основателността на иска по чл.422 ГПК, а по него правни въпроси от материалното и процесуално прави не са поставени от касаторите. Общото твърдение в депозираната пред съда молба за отстраняване на нередовности на касационната жалба от 4.12.2014г., че касационната жалба намира правното си основание в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като от въззивния съд са разрешени материалноправни и процесуални въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС , както и с действащото законодателство, не обосновава основната предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване по отношение на първите двама ответници по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивното решение обаче ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта на решението, постановено срещу касатора И. П. М., по отношение на който са уважени установителните искове по чл.422 ГПК за главница, лихви и разноски, както и в частта, с която е осъден солидарно с останалите двама ответници за заплащане на ДТ и разноски за вещи лица, доколкото за него няма издадена заповед за изпълнение.
Ответникът И. П. М. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението ще следва да внесе ДТ в размер на 427.58 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ. При непредставянето на документ за внесена ДТ по сметка на ВКС, производството по касационната жалба на И. М. ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 19.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 307/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №163/ 7.11.2013г. на Панагюрския районен съд, с което е признато за установено, че [фирма] и П. И. М. дължат солидарно на [фирма] сумата от 10 930.88 евро, представляваща неплатени лизингови вноски с №28 до №33 по погасителен план на споразумение за заместване в дълг от 28.07.2009г. по договор за финансов лизинг от 27.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й плащане, както и на разноски на [фирма] за сумата от 1928 лв., направени по ч.гр.д. №473/2012г. по описа на Районен съд, [населено място], както и в частта, с която са осъдени да заплатят солидарно ДТ за сумата от 428 лв., и на Л. Николова Атанасова сумата от 118.34 лв., на Д. С. Щ. сумата от 118.33 лв. и на Л. С. Ц. сумата от 118.33 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 19.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 307/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 163/ 7.11.2013г. на Панагюрския районен съд, с което е признато за установено, че И. П. М. дължи солидарно с [фирма] и с П. И. М. на [фирма] сумата от 10 930.88 евро, представляваща неплатени лизингови вноски с №28 до №33 по погасителен план на споразумение за заместване в дълг от 28.07.2009г. по договор за финансов лизинг от 27.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й плащане, както на разноски на [фирма] за сумата от 1928 лв., направени по ч.гр.д. №473/2012г. по описа на Районен съд, [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 19.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 307/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 163/ 7.11.2013г. на Панагюрския районен съд, с което И. П. М. е осъден солидарно с [фирма] и П. И. М. да заплатят ДТ от 428 лв. по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Панагюрище, и да заплатят на вещите лица Л. Николова Атанасова сумата от 118.34 лв., Д. С. Щ. сумата от 118.33 лв. и на Л. С. Ц. сумата от 118.33 лв., представляващи неизплатено възнаграждение за изготвяне на тройната съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на И. П. М. да представи платежен документ за внесена ДТ по сметка на ВКС за сумата от 427.58 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Ако не бъде заплатена ДТ, производството по касационната жалба на И. М. ще бъде прекратено, за което да бъде уведомен касатора със съобщение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: