О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
ГР. София, 22.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3118/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №47/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „програмист”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ, със заповед, връчена на 26.03.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1583/11 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №55/04 г. на трето г.о., в които е посочено, че за да е мотивирана заповедта за уволнение на това основание, в нея следва да бъдат посочени основните качества и умения за заеманата длъжност, конкретните лични и професионални качества, липсващи за ефективно изпълнение на работата и/ или задълженията, които лицето не е в състояние да изпълни, както и да съдържа обосновано заключение, че липсата на посочените в заповедта качества е в пряка причинна връзка с неефективното изпълнение на работата. Според касатора константната съдебна практика приема, че липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа следва да бъде установена като трайно състояние, препятстващо изпълнението на основните трудови задължения, определени с длъжностната характеристика. Касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1808/10 г. на четвърто г.о., и по процесуалния въпрос дали за въззивния съд съществува задължение да изложи мотиви по всяко писмено доказателство, представено по делото.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ е подробно мотивирана, съобразно изискванията, разяснени в съдебната практика – работодателят е посочил както конкретните липсващи качества /умения за културно, търпеливо, любезно и коректно отношение към клиентите и служителите на дружеството; умение и стремеж към поддържане и повишаване на професионалното ниво; амбиция за придобиване и разширяване на техническите и теоритични познания/, така и конкретните аргументи, обосноваващи липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата. Изложени са и съображения за причинната връзка между липсващите на ищцата качества и неизпълнението на конкретните й трудови задължения по длъжностна характеристика. Така по първия въпрос въззивното решение не противоречи на цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №55/04 г. и р. по гр.д. №1583/11 г. на трето г.о. на ВКС и цитираните в последното други решения по чл.290 ГПК, в които въпросът е застъпен.
В. решение не противоречи на р. по гр.д. №1808/10 г. на ВКС, четвърто г.о. по втория поставен въпрос: въззивният съд е обсъдил за установяване на посочената в заповедта за уволнение и оспорена от ищцата липса на качества най-вече св. показания, но е препратил на осн. чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, където подробно са обсъдени и писмените доказателства, като се е водил от оплакванията във въззивната жалба на ищцата – чл.269 ГПК. Извода си за неоснователност на исковете въззивният съд е формирал след съвкупната преценка на доказателствата по делото, в какъвто смисъл са указанията в р. по гр.д. №1808/2010 г. на ВКС, четвърто г.о.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д.№47/15 г. от 4.03.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: