1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 22 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60079 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Т. чрез адвокат Г. К. от АК – Б. срещу решение № 14/17.02.2016 г., постановено по в.т.д. № 11/2016 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 470/16.11.2016 г. по т.д. № 121/2015 г. на Окръжен съд Бургас, с което се приема за установено, че Н. П. Т. дължи на Д. А. Т. сумата от 30 000 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед, издаден от Н. П. Т. на 13.09.2013 г. в [населено място] с падеж 31.01.2014 г. без протест, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 04.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В приложеното изложение към касационната жалба, касаторът се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и е приложил съдебна практика.
От Д. А. Т. чрез адвокат Д. Н. от АК – С. З. е постъпил писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна.
За да постанови обжалваното решение, съдът се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, в което се приема, че предявеният иск за съществуване на вземането по издадения от Н. П. Т. запис на заповед от 13.09.2013 г. за сумата от 30 000 щ.д. с поемател Д. А. Т., е основателен. Въззивният съд е установил, че в периода от 2007-2009 г. Д. А. Т. е предоставил парични суми във валута на Н. П. Т., който се е задължил да върне, но поради увеличаване на дълга е издал запис на заповед за сумата от 30 000 щ.д., представляваща сбор от всички заети суми, с който се гарантира изпълнението на заемните правоотношения. Съдът е възприел изводите на първата инстанция, че ценната книга има обезпечителна функция по отношение на сключените договори за заем и след като задължението по абстрактната сделка не било изпълнено на падежа, поемателят има вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК срещу длъжника. Прието е също, че свидетелски показания са допустими, тъй като от тях се установява смисъла и значението на договореното, но задълженията не са изпълнени, поради което искът по чл.422 ГПК е основателен.
При проверка на основанията допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото правен въпрос, а е изложил съображения за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция и относно процесуалната недопустимост на събраните гласните доказателства на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Тези съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора. В обжалваното решение, съдът е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства, въз основа на които е формирал извод, че записът на заповед съдържа реквизитите в нормата на чл.535 ТЗ, а направените други вписвания са недействителни, както и че предмет на делото е вземане по абстрактна сделка, поради което липсата на декларирани обстоятелства по каузалното правоотношение от страна на заемодателя не се отразява на отношенията с издателя на ценната книга.
Даденото разрешение от въззивния съд по направените доводи и възражения на страните е съобразено със задължителните указания по тълкуване на закона, съдържащи се в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че предмета на делото се определя според правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Във връзка с въведеното от ответната страна възражение, по повод на което е издаден записът на заповед, съдът е изследвал наличието на каузални отношения между страните и е достигнал до извод за съществуване на вземанията за заем. Направените оплаквания в касационната жалба и несъгласието с изводите съда не може да обосноват основание за допускане на касационно обжалване, когато не е формулиран конкретен правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От ответника по касационната жалба са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24.06.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 17.02.2016 г., постановено по в.т.д. № 11/2016 г. по описа на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА Н. П. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. А. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Д. Н. от АК – Стара З. сумата от 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.