4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1157/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр.София, 28.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1157/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 1164/11.07.2011 год., постановено по гр.дело № 702/2011 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1122/09.12.2010 год. по т.дело № 679/2009 год. в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск и е осъден ответника-касатор да възстанови на ищеца сумата 59 558,31 лева, представляваща неоснователно начислена и получена от банката наказателна лихва върху предсрочно погасен кредит на основание чл.14.1.4 от Тарифата на Банката.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал клаузите на сключения договор за кредит, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси свързани с правните последици от прекратяване, разваляне и предсрочно погасяване на договорите за банков кредит, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага становище, че правилното разрешаване на процесния казус ще допринесе за създаването на правна яснота и непротиворечиво решаване на подобни казуси за в бъдеще.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.59 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да възстанови на ищеца недължимо начислената и получена от банката сума в размер на 59 558,31 лева, представляваща 4% наказателна лихва върху предсрочно погасен кредит съгласно чл.14, т.1.4 от Тарифата на банката. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително разменената между страните писмена кореспонденция, съдът е приел за безспорно установено прекратяването по взаимно съгласие на съществуващата между страните облигационна връзка по повод сключения договор за кредит от 02.10.2007 год. и анекса към него от 21.08.2008 год. Изрично в мотивите на решението е посочено, че с оглед данните по делото в конкретния случай е налице прекратяване, а не разваляне на процесния договор и към момента на прекратяването не съществуват дължими и непогасени суми към банката от страна на кредитополучателя. Изхождайки от характера на кредита от типа „овърдрафт”/при който кредитополучателят може многократно по всяко време да ползва и връща определена сума в рамките на договорения кредитен лимит/ и с оглед безспорно установения по делото факт относно липсата на непогасена към датата на прекратяването му главница съдът е направил решаващия извод, че липсва правно основание за начисляване и получаване от банката на предвидената в чл.14.1.4 от Тарифата комисионна в размер на 4%, която в случая не намира приложение, тъй като се дължи в хипотезата на предсрочно погасена част от главницата на реално получена сума по кредит, връщането на която е обвързано с определен срок, но не и в случая на т.н. кредитна линия, когато сумата по главницата на кредита се тегли и възстановява многократно по време действието на договора.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, за да се обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка или преценката от въззивния съд на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено, тъй като хипотетично формулираните от касатора на стр.3 от изложението му фактически и правни въпроси са ирелевентни за крайния изход на спора. В случая основният спорен въпрос не се свежда до посочените от касатора основания и начин на прекратяване на договорните правоотношения (съответно-за разликите между разваляне и прекратяване на договора), които са изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело, а до това приложима ли е разпоредбата на чл.14.1.4 от Тарифата на банката (предвиждаща 4% комисионна за предсрочно погасена част от главницата по кредита) по отношение на процесния договор, според който не се касае за еднократно отпуснат кредит, а за т.н.”кредитна линия”. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, това е вид оборотен кредит, който дава възможност на кредитополучателя в срока на действие на договора многократно да тегли и възстановява суми в рамките на определения му кредитен лимит. При тези фактически данни и след извършено тълкуване клаузите на процесния договор по правилата на чл.20 ЗЗД съдът е достигнал до извода, че след като в договора не е предвидено заплащането на възнаградителна лихва за неусвоената част от кредитния лимит, липсва основание за заплащане на начислената от банката комисионна при предсрочното му прекратяване. Изводите, до които е стигнал апелативния съд в резултат на това тълкуване касаят конкретния спор и не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение на ВКС. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на посочения текст на ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняването на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус или бъдещото касационно решение, а разрешения съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1164/11.07.2011 год., постановено по гр.дело № 702/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: