1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
С., 3.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 66 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Стара З., против въззивно решение № 1022 от 28.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 722/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 379 от 21.06.2011 г. на Пернишкия районен съд, 46 с-в, постановено по гр.д. № 8888/2010 г., са отхвърлени предявените от Б. В. П. срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 193 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 194, вр. с чл. 195, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 6 335,42 лв., представляваща част от стойността на извършения ремонт за отстраняване недостатъци на продадения му лек автомобил „Мазда”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законните последици. В. решение в частта му, с която е уважен искът за сумата от 174 лв., представляваща заплатеното за пререгистриране на статута на автомобила от товарен като лек, е влязло в сила като необжалвано.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправен въпроси, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – след като въззивният съд е приел, че купувачът е уведомил своевременно продавача за блокиране на двигателя и невъзможността на автомобила да се движи ден след като е закупен, следва ли да се приеме от съда, че продавачът не носи отговорност по чл. 193, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД; с оглед отговорността на продавача по чл. 193 ЗЗД и правата на купувача по чл. 195 ЗЗД, следва ли съдът да не обсъжда годността на продадената вещ с недостатъци за предвиденото в договора употребление – за ползване като лек автомобил; длъжен ли е съдът и следва ли да открие по искане на ответника производство по оспорване на неистинността на писмени доказателства, представени от ищеца и ако не открие производство какви са последиците от това; представлява ли официален документ „договора за покупко-продажба на двигател”, който е нотариално заверен и има ли удостоверяваща сила или има характер на частен документ.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебна практика, както следва: решение № 24 от 11.01.1982 г. по гр. д. № 3194/1981 г. на І г. о. на ВС, решение № 1585 от 17.10.2002 г. по гр.д. № 113/2002 г. на V г.о. на ВКС, решение № 540 от 14.06.1985 г. на ІІ г.о. на ВС, ТР № 33 от 01.11.1973 г. по гр.д. № 3/1973 г. на ОСГК на ВС, ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 56/1985 г. на ОСГК на ВС, т. 5, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 10 и определение № 71 от 09.02.2010 г. по т.д. № 881/2009 г., ТК, І т.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, което предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 193 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 194, вр. с чл. 195, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че повредата на лекия автомобил се е дължала на негови скрити недостатъци. Тази повреда е възникнала едва след като ищецът е изминал 500 км пробег с автомобила и тогава е гръмнало водното съединение и е последвало блокиране на двигателя му, т.е. съдът е приел, че по делото не е доказано, че настъпилата повреда на закупения автомобил е в резултат на съществуващ към момента на продажбата скрит негов недостатък, поради което и обстоятелството, че ищецът е уведомил своевременно продавача за възникналата повреда в случая е без значение, тъй като за уважаване на този иск и двете предпоставки по чл. 194, ал. 1 ЗЗД следва да са налице.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. Така както са поставени правните въпроси, те са свързани с обосноваността на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните по делото доказателства от въззивния съд, които са относими към основателността на касационната жалба, респ. касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като краен извод изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Вън от това, на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като разпоредбите на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 ЗЗД, са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В заключение представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа правен въпрос, обусловил изхода на делото, тъй като изведеният процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 193 ГПК не е значим за изхода на делото, а и въззивният съд в обжалваното решение му е дал отговор, съобразен със закона. Същото се отнася и до трите материалноправни въпроса – за липсата на едната предпоставка по чл. 194, ал. 1 ЗЗД, а именно, че повредата на автомобила е в резултат на скрит недостатък към момента на продажбата, поради което наличието на другата – своевременното уведомяване затова на продавача се явява безпредметно, както и че договорът за покупко-продажба на двигател, който е с нотариална заверка на подписите, е документ, имащ характера на частен с оглед изявленията, съдържащи се в него и официален само относно нотариалното удостоверяване на подписите на страните по него и тъй като в случая този документ е подписан от страната, която го е представила, то нейна е доказателствената тежест за доказване на оспореното му съдържание. В тази връзка следва да се посочи, че официален документ е този, който материализира изявление на орган на държавната власт в това му качество, докато в случая такова изявление липсва. Тези съображения обосновават извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата [фирма] следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1022 от 28.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 722/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 7498 от 06.12.2011 г. на Б. В. П. от [населено място].
ОСЪЖДА Б. В. П. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. Н. С. направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: