4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 31.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 9 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Ц., чрез юрисконсулт Г. П., против въззивното решение № 4613 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 12340 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 6674238 от 7 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 22470 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за отхвърляне на иска на касатора за приемане за установено спрямо Л. Г. И. от [населено място], че дължи сумата над присъдения размер от 4363,33 лева до претендирания от 7076,03 лева за доставена топлинна енергия, както и в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на касатора за присъдени от първоинстанционния съд разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото за задължението на ответницата не е налице периодичност – приложима е общата пет годишна давност, установена в чл. 110 ЗЗД, тъй като обстоятелството, че е възприето заплащането на задължението да става ежемесечно, има отношение само към изискуемостта на вземането, което не променя характера му; правоотношението има характер на задължение за продължително изпълнение и съответното на това задължение е задължението на потребителя да заплаща реално доставеното количество топлинна енергия, което е различно всеки път и не може да се счете, че задължението е предопределено и ясно от момента на възникване на правоотношението и зависи само от настъпването на определен падеж; въззивният съд не е определил правилно размера на погасените по давност суми, доколкото не е отчел, че дължимите суми от изравнителните сметки стават изискуеми съгласно общите условия в тридесетдневен срок от изготвянето им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – по отношение на вземането за топлинна енергия приложим ли е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Сочат се две решения на въззивен съд, без да се представят с касационната жалба.
Ответницата Л. Г. И. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК по отношение на потвърдителната част от въззивното решение. По отношение на решението в частта му, имаща характер на определение, за оставяне без разглеждане на въззивната жалба в частта й против присъдените от първоинстанционния съд разноски, жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
С решението си въззивният съд приема, че се споделят изцяло мотивите на първата инстанция и се препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК; направен е извод, че периодични плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през определени периоди от време, без значение на размера им; задължението на абоната за заплащане стойността на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно – чл. 32 от общите условия; обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен размер в зависимост от потребената топлинна енергия, не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност; давността тече от деня на падежа и задълженията на ответницата са възникнали като срочни; при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15 януари 2009 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15 януари 2006 г., са погасени по давност, в общ размер на 2712,70 лева, съобразно стореното възражение за изтекла погасителна давност.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът поставя един правен въпрос по обусловилите изхода на спора изводи на въззивния съд, уточнен от състава на касационния съд по следния начин – по отношение на вземането за топлинна енергия приложим ли е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, или се прилага срокът по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Поставеният правен въпрос е бил предмет на разрешение от ВКС в ТР № 3/11, ОСГТК, според което се приема, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изрично в решението си ВКС сочи, че вземанията на топлофикационните дружества съдържат изброените признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната погасителна давност. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение е напълно в съответствие със задължителната съдебна практика, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4613 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 12340 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 6674238 от 7 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 22470 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за отхвърляне на иска на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за приемане за установено спрямо Л. Г. И. от [населено място], че дължи сумата над присъдения размер от 4363,33 лева до претендирания от 7076,03 лева за доставена топлинна енергия.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против въззивното решение № 4613 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 12340 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на [фирма] за присъдени от първоинстанционния съд разноски.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: