3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.950
С., 28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 550/2010 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Ц. от [населено място] против определение № 3759 от 10.03.2010 год. по ч. гр.д. № 1723/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.12.2009 год. по гр.д. № 4833/2009 год. на Софийски районен съд, 30 състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от жалбоподателката против [фирма].
Частната жалбоподателка поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила относно допустимостта на отрицателния установителен иск, като се навеждат оплаквания, че въззивният съд е следвало да квалифицира така предявения иск по чл.424 ГПК.
В депозираното съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 3 във вр. с чл. 278, ал. 3 ГПК изложение са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обуславящи според частната жалбоподателка основание за допускане на въззивното определение до касация.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване производството по иска на жалбоподателката за установяване недължимостта на сумите, да които в полза на ответната банка е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, въззивният съд е посочил, че ищцата, като длъжник в заповедното производство разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу нея е издадена заповед за изпълнение за вземане на парично задължение. Съдът е изброил правните способи за защита, така както са уредени в чл. 414, чл.419, чл.423 и чл. 424 ГПК, чрез които длъжникът в заповедното производство може да се защити, като на първо място подаде възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта и срещу постановеното незабавно изпълнение, а ако е бил лишен от възможността на направи това или е пропуснал срока, да иска отмяната й по реда на чл.423 ГПК при наличие на визираните в нея основания или да предяви иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането, но при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които той не е могъл да се снабди в същия срок. Посочено е, че тези способи за защита на длъжника в заповедното производство са изчерпателно и лимитативно определени, поради което пропускът да ги упражни не може да бъде преодолян чрез отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК, какъвто бил предявения от жалбоподателката.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Разрешеният с атакуваното определение процесуалноправен въпрос за допустимостта на предприетата с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита на длъжник срещу влязла в сила заповед за принудително изпълнение, е релевантен за делото – от правилното му разрешаване зависи преценката дали определението е правилно, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практика на ВКС по въпроса. Пътят на защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е да подаде възражение срещу нея пред въззивния съд или да предяви в посочените срокове и при предвидените в закона условия иск по чл.424 ГПК. Създаден е специален ред на защита на длъжника срещу заповед за изпълнение, като не е упражнил този ред, заповедта за изпълнение е влязла в сила и за длъжника е преклудирана възможността по общия ред с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да оспорва съществуването на вземането, какъвто иск е недопустим. В процесния случай недължимостта на исковата сума е обоснована от жалбоподателката с твърдението за наличието на факти, които са й били известни и които е могла да ги посочи преди изтичане на срока за възражение срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. След този срок, поради преклудирането им, тези факти вече не могат да служат като основание за предявяване на иск по чл. 124 ГПК, нито по чл.424 или по чл. 439 ГПК. Посочените норми, обусловили решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт не са неясни или непълни и не се налага по пътя на тяхното тълкуване да се изясни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3759 от 10.03.2010 год. по ч. гр.д. № 1723/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: