О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 21.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 825 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. г. с. „Х” против решение № 508 от 24.03.2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е обезсилено решение № 105 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Районен съд П. и е прекратено производството по предявения от Д. г. с. п. ревандикационен иск по отношение на гори и земи с обща площ 8733.874 дка, находящи се в землището на гр. Х..
Ответникът О. Х. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че процесните гори и земи от горския фонд са заявени от ответната община п., която е възстановила правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, след постановяване на съдебно решение по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ. Съдът е изложил съображения, че в спорното административно производство, включително и при обжалването по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, съдът е извършил преценка доколко са налице материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост, като страна в това производство е била държавата чрез конкретен административен орган – П. комисия, а съответно постановените решения, с които окончателно е решен въпроса за възстановяване на г. , обвързват държавата, чийто представител е и ищеца, поради което производството по предявения ревандикационен иск е недопустимо.
Касаторът счита, че изводът на съда, че спорът за собственост не може да бъде преразглеждан отново, противоречи на практиката на ВКС, израз на която е решение № 289 от 6.03.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на ІV г.о., според което при разрешаване на гражданско правен спор за собственост, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия или на административния съд по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ за възстановяването на земеделска земя в реални граници, а решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочените решения относно действието им на индивидуален административен акт. Посоченото разрешение е дадено по спор за собственост на имот в строителните граници между лицата, притежавали го преди образуване на ТКСЗ и възстановили го с решение на ПК и лица, притежаващи постройка върху същия имот и е неотносимо към релевантния в настоящия случай въпрос допустимо ли след приключило административно производство за възстановяване правото на собственост, преминало и през съдебен административен процес по обжалване решението на органа по поземлена собственост, да се претендира по общия исков ред, че съответния възстановен имот е държавна собственост.
В обобщение не е удастоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 508 от 24.03.2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: