3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1539/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. г. по т. „П.. д-р А. З.” – Бургас е подала касационна жалба против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 967/2010 год., приложила изложение за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът Х. А. П. от [населено място] оспорва жалбата като недопустима поради липса на основания за допускане на касация, и като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 12. 7. 2010 г. е потвърдил решението на Бургаския районен съд по гр. д. № 8257/2009 г., с което е осъдена П. „П. д-р А. З.” да заплати на Х. П. сумата 3 311.44 лв.- неплатена част от дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, сумата 200 лв. обезщетение /лихва/ за забавено плащане върху главницата и сумата 450 лв. разноски по делото. Въззивният съд е приел, че П. има право да получи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца при безспорния факт, че със заповед от 25. 2. 2009 г. е прекратено трудовото му правоотношение с П. „П.. д-р А. З.” поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след като е работил в организации на бюджетна издръжка в сферата на образованието през последните десет години преди пенсионирането му. По делото е установено, че гимназията е заплатила обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за два месеца, поради което съдът е постановил заплащане на присъдената сума 3 311. 44 лв. – трудовото възнаграждение за останалите четири месеца.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се в изложението, че Бургаският окръжен съд е решил процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване в противоречие на практиката на съдилищата за прилагане на общия принцип, че всеки трябва да докаже фактите, на които основава исканията си. В подкрепа на твърдението са приложените решения на състави на ВКС. Доводите за прилагането на чл. 280, т. 3 ГПК са неоснователни, тъй- като доказателствената дейност и преценка на въззивния съд по настоящото дело не са в отклонение на процесуалния закон и практиката на различните съдилища. Съдът е съобразил точно всички обстоятелства, установи от доказателствата по делото и не е нарушил принцинпа за разпределение на доказателствената тежест. Обжалваното решение не е обусловено от разрешаването на този процесуалноправен въпрос, а от извода на съда, че ищецът има материално право на обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения, тъй-като е педагогически кадър, работил в сферата на образованието през последните десет години. Решението на спора е предопределено от становището на съда, че ищецът има качеството на преподавателски кадър, докато ответникът счита, че той няма това качество. Този въпрос има определящо значение за спора, но касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд по същия въпрос е съобразено с точното прилагане на закона и не касае развитието на правото – основание за касация по чл. 280, т. 3 ГПК, както претендира жалбоподателят. Окръжният съд е направил задълбочен анализ на относимите по този въпрос нормативни актове и е изложил обосновани съображения, че ищецът има право на обезщетение в размер на шест месечни трудови възнаграждения на основание чл. 1, ал. 2 от Постановление № 31/11. 2. 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от 31- во ПМС въвежда две основни изисквания – лицето да е педагогически кадър и през последните десет години от трудовия му стаж да е работило в организация на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Съдът е съобразил изменението от 2010 г. на Наредба № 3/18. 2. 2008 г. за нормите за преподавателска работа в системата на народната просвета, с което е предвидена възможност за помощник–директора по административно-стопанска дейност, който може да заема учителска длъжност, да води учебни часове. В този смисъл, съдът правилно е приел, че определящо за характеристиката „педагогически кадър” е квалификацията и правоспособността на лицето да извършва преподавателска дейност, но няма изискване през всичките десет години трудов стаж в системата на просветата, лицето непрекъснато да е заемало длъжности, включени в категорията „педагогически персонал” по чл. 2 от Наредба № 3/2008 год.. Съобразена с общите законови принципи е преценката на съда, че е недопустимо с подзаконови нормативни актове да се въвеждат ограничения и условия влошаващи правата на работниците и служителите, предвидени в КТ и в актове на МС.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 7. 2010 г. по гр. д. № 967/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. г. по т. „П.. д-р А. З.”, [населено място] да заплати на Х. А. П. от [населено място] сумата 100 /сто/ лева разноски за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: