ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 951
София, 22. декември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 993 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 171/02.11.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 447/2015, с което е потвърдено решение № 1336/02.07.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2572/2014, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за ипотека върху недвижим имот, като сключен без представителна власт и за обявяване на недействителна на клауза от договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която е поето задължение за заплащане на продажна цена в размер на 35.000 евро, поради липса на представителна власт у пълномощника.
Касаторът [фирма], представляван от адв. К. Р. от ВАК счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с недвижимо имущество, съответно за сключване на договор за ипотека и по процесуалноправния въпрос за допустимостта ответникът да направи възражение за неплащане на цената по договора, което се е преклудирало с изтичането на срока за отговор по чл. 133 ГПК, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата Г. И. Б. не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С определение № 120/14.04.2016 по настоящото дело производството е спряно до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 5/2014 на ВКС, ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че в т. 1 ТР № 5/2014, ВКС, ОСГТК е прието, че за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр. нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият материалноправен въпрос да обуславя решението по делото, но той не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като оспорването на факт (в случая за плащане), твърдян от насрещната страна не е възражение. Възражението е процесуално средство за въвеждането на нов факт, който подлежи на доказване от възразяващия. С оспорването или неоспорването на факти не се променя предмета на доказване нито страната, ползваща се от съответния факт се натоварва или освобождава от процесуалната тежест да го докаже.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/02.11.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 447/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.