О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 21.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Р. “Чирпан” гр. Ч., Старозагорска област, представлявано от председателя Г. Х. Т. , чрез повереника си адв. В от АК-Стара Загора и от И. Г. В., Н. Н. В., И. Т. К., З. Г. Т.- А. , В. К. В., Ж. С. В., Л. Д. П. и М. И. П., всички от гр. Ч., представлявани от управителя на ЕС И. Г. В., чрез повереника адв. П от АК -Стара Загора, против решение № 68 от 23.07.2008 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за 2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са обезсилени като недопустими решение от 21.02.2007 г. и допълнително решение от 31.05.2007 г. и двете постановени по гр.д. № 262/2005 г. на Чирпанския районен съд, с които са уважени предявения от ЕС на собствениците на жилищен блок № 8, вх. “Б”, гр. Ч., против Р. “Чирпан” отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на “помещение за детски колички”, с площ от 10,54 кв.м., а с допълнителното решение ответникът е осъден да освободи процесното помещение за ползване от всички съсобственици. С обжалваното решение делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Касаторите-ищци в касационната жалба поддържат становището, че решението на въззивния съд е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посочват основание за допускане на касационно обжалване – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, като цитират ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС. От изложението на касаторите-ищци може да се извлече процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно непроизнасяне по предявения иск.
Касаторът – ответник в касационната си жалба поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като конкретизира, че процесуалноправния въпрос, който е бил решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е непроизнасяне по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. В подкрепа на твърденията си, касаторът-ответник посочва и представя решение № 234 от 23.02.2001 г. по гр.д. № 1225/2000 г. на ВКС, V г.о.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ищците оспорват касационната жалба на ответника-касатор, но не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване на заявените от него основания.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационните жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и депозирани в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд. В конкретния случай се сочи от касаторите, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с цитираното по-горе решение, както и с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не е в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС. Споделя извода на въззивния съд, че неправилно първоинстанционният съд е разгледал иск на Етажна собственост на бл. 8, вх. Б, която не се явява юридическо лице, вместо на отделните съсобственици. Освен това Чирпанският районен съд е квалифицирал иска, като такъв с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, но по такъв иск /отрицателно установителен/ не може да се постанови осъдителен диспозитив, както е сторено в допълнителното решение и то независимо от обстоятелството, че е допуснато от съда изменение на петитума на иска по чл. 116, ал. 1 ГПК/отм./ в с.з. на 22.03.2006 г., а именно от установителен съдът е допуснал преминаването към осъдителен/ревандикационен/ иск, който обаче не е разгледан, до който извод е стигнал въззивният съд в обжалваното решение. Ищците е следвало да конкретизират фактическите си твърдения и искането си, за да може да бъде извлечена правната квалификация на предявения иск, дали той е установителен по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ или осъдителен по чл. 108, респ. негаторен по чл. 109 ЗС. Тези пороци относно активната легитимация и заявения петитум не са били отстранени и с депозираната пред въззивната инстанция поправена искова молба с вх. № 1667/26.10.2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Постановено решение по непредявен иск е недопустимо, подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предявения иск. В тази насока практиката на ВКС е ясна, категорична и непротиворечива, не са налице обстоятелства, предпоставящи нейното изменение или отмяна.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 23.07.2008 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за 2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: