2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1549/2010 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Л. Д. П. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 151/2010 год., приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решение на Софийския апелативен съд.
Ответницата Л. С. К. от [населено място] счита жалбата за неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, постановен с влязло в сила решение на Пернишкия районен съд, постновено на 7. 2. 2008 г. по гр. д. № 4213/2007 год.. С решението е утвърдено споразумението на страните по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ относно упражняване на родителските права и издръжката на детето от брака и имуществените отношения, като е предвидена клауза съпругът Л. П. да заплаща на съпругата Л. П. по 1000 лв. месечна издръжка от 1. 1. 2008 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. Настоящото дело е образувано по иск на П., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде установено, че ответницата няма вземане към ищеца за издръжка по 1000 лв. месечно след 7. 2. 2008 г., тъй-като след тази дата тя вече няма качество на негова съпруга, каквото има предвид посочената клауза от споразумението и каквато е била действителната уговорка между тях. Наред с главния иск П. е предявил и евентуален иск да се признае за нищожна посочената клауза, като сключена без основание, в противоречие на закона и добрите нрави. Пернишкият окръжен съд, като първа инстанцзия, е уважил основният иск, с оглед на което не се е произнесъл по евентуалния иск. Решението е отменено от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 2. 6. 2010 г. по гр. д. № 151/2010 г., с което са отхвърлени и двата иска. Решаващият съд е приел, че отрицателният установителен иск, заявен на основанието, че след развода ответницата е престанала да бъде съпруга на ищеца и е изгубила правото си на вземане за уговорената издръжка, е необоснован, тъй-като самото естество и цели на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК уреждат отношенията между съпрузите занапред, т. е. за периода след прекратяване на брака, когато те формално вече не са съпрузи. Въззивният съд е отхвърлил евентуалният иск по съображения, че споразумението между страните относно размера на дължимата от ищеца издръжка на ответницата, без да е конкретизиран конкретен срок не представлява уговорка без основание, не е в нарушение на закона и добрите нрави. Посочено е, че самият закон предвижда възможност за издръжка между съпрузите след прекратяване на брака, което представлява не само фактическо, но и правно основание за тази договореност. Съдът се е позовал, че относно размера и срока на даване на издръжка, страните имат договорна свобода и при ясно изразената воля по тези условия, не може да се счита че уговорката противоречи на закона или добрите нрави..
Искането на жалбоподателя е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с доводите, че решението на въззивния съд съдържа изводи коренно противоположни на приетото от първоинстанционния Пернишки окръжен съд по същото дело, както и че противоречи на друго решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2515/2008 г. Искането е несъстоятелно, тъй-като посочените решения не са доказателство за произнасяне на въззивния съд по прави въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. На първо място не е формулиран конкретен правен въпрос по който има противоречива практика. Решението на Пернишкия окръжен съд не е влязло в сила и не може да служи за съпоставка, а решението по гр. д. № 2515/2008 г. на САС е по дело с друг предмет и друга проблематика, т. е. няма идентичност на правните въпроси.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по конкретни правни въпроси да касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Апелативният съд е изложил логически обосновани и юридически перфектни съображения относно заявените от ищеца факти и твърдения за липса на право на вземане на ответницата за уговорената издръжка и по този начин е приложил точно материалния и процесуалния закон. Конкретният казус, формиран единствено от субективните представи на ищеца за отношенията му с ответницата досежно уговорената издръжка, не може да бъде основание за развитието на правото, което предполага едно принципно разрешение на повтарящи се хипотези, които нямат изрична правна уредба, но не и отделен частен случай.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 2. 6. 2010 г. по гр. д. № 151/2010 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на Л. П. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: