О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
[населено място], 15.12.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №832 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение №284 от 07.11.2014г., постановено по гр.дело №289/2014г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, с която е уважени обективно съединените искове на Камелия Л. К. – Г. от [населено място] на основание чл.226 КЗ. Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че ищцата не е доказали деликта, пряката връзка между ПТП и причинените й вреди; при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по касация чрез пълномощника си адв. Ж. Д. – АК – Велико Т. заявява становище за недопустимост на касационното обжалване по изложени в писмен отговор съображения. Направено е искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.226 ГПК, с който се претендира заплащане на обезщетение за причинени на ищцата вреди след ПТП на 27.07.2011г. по вина на водача на МПС К. М. К.. Великотърновският окръжен съд е уважил обективно съединените искове за имуществени и неимуществени вреди на ищцата – последния за сумата от 60 000лв. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Великотърноския апелативен съд.
ВтАС, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел за доказан фактическия състав на деликта, осъществен от К. К. и отговорността на ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, вида на причинените на пострадалата ищца телесни увреждания, търпените болки и страдания, и направените разходи за проведеното от нея лечение. Съдът е определил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. като справедливо и съответстващо на търпените от ищцата болки и страдания, на проведеното продължително лечение включващо извършване на операции, на установената намалена трудоспособност, от постравматични белези на бедрото и на лицето, установеното от психиатричната експертиза заболяване „рецедивиращо депресивно разстройство” , което налага приемането на антидепресанти.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
В раздел І на инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира въпроси които обобщени касаят отговорността на водача на МПС, причинил пътнотранспортното произшествие, когато това лице е починало и дали този факт има значение за отговорността на застрахователя, и кой носи доказателствената тежест дали лицето /делинклента/ е починало след като е причинило ПТП. Въззивният съд е приел за доказано противоправното поведение на водача К., който е предизвикал ПТП в резултат на нарушение на установените в ЗдвП правила за движение е преминал с автомобила си в насрещното платно на движение, ударил се е в насрещно движещият се автомобил – линейка, в който като пътник е пътувала пострадалата. Обстоятелството, че водачът е починал следствие на причинените му увреждания от катастрофата, не освобождава застрахователя, при който е застрахована отговорността на водача К., от отговорността му по застраховката „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск от пострадалото от ПТП лице. Въпросите са поставени хипотетично и без връзка с установения от съда фактически състав на непозволеното увреждане – вина на водача К., вредата и причинната връзка между тях, поради което не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
След като въпросът не обосновава основния селективен критерий , ВКС, ТК няма задължението да се произнася по допълнителния критерий, съгласно дадените в т.1 та ТР !/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Вторият въпрос: Противоречили на ТР №7/78г. т.9 решението ако съдът уважи иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, при положение, че лицето причинило вредата не носи гражданска отговорност, поради липса на правосубектност? Отговорът на въпросът е че не противоречи доколкото съдът е приел, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента – застрахован, а по конкретното дело не са установени форсмажорни обстоятелства, които да изключват отговорността на водача на МПС, нито, че лицето е било в състояние на невменяемост към правнорелевантния за отговорността му момент – извършване на деянието.
Третият въпрос: Кое от МПС, със специален режим на движение се ползва с предимство – това на полицията или линейката така поставен, без съобразяване с установените по делото конкретни факти за механизма на ПТП, няма значението на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за механизма на удара между двете МПС е фактически, отговорът му е обусловен от доказателствата по делото и установените с тях факти и не може да бъде обсъждан във фазата на селектиране на касационната жалба.
Четвъртият въпрос: За спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г. и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които апелативният съд се е съобразил. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия и др. обстоятелства. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане, поради което не са налице допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Липсва формулиран въпрос с характеристиката на правен относно изводите във въззивното решение по претенциите на имуществените вреди.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в частта на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност. Настоящият състав не дължи произнасяне в тази част на касационната жалба доколкото не е подадена частна жалба срещу определението на апелативния съд от 21.01.2015г., постановено по делото. С определението въззивният съд се е произнесъл по молба по чл.248, ал.1 ГПК на жалбоподателя за изменение на решението в частта на присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
С оглед на изхода на касационното обжалване на ответницата по касация ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, документирано в договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015г.
Водим от горното настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284/ 7.11.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 289/2014г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД – София да заплати на Камелия Л. К. – Г., ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 5000лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: