О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 15.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1178 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /н/ чрез синдика Т. Н., адвокат от САК срещу решение № 402/15.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, трети граждански състав по в.т.д. № 623/2015 г., с което е потвърдено решението по т.д. № 3/2014 г. на Хасковски окръжен съд /Х./ в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] /н/ иск по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ за прогласяване на нищожността на договор от 25.01.2011 г. между [фирма] и [фирма] за продажба на 37637 акции от капитала на [фирма].
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответницине по касационната жалба не взимат становище по нея, третото лице помагач – [фирма] счита касационната жалба за основателна.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред Х. е предявен иск от [фирма] /н/ чрез синдика Т. Н. против [фирма] и [фирма] на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ за обявяване на нищожност на сключен договор от 25.01.2011 г. за продажба на 37637 броя поименни безналични акции с номинална стойност от 3 лв. всяка, представляващи част от капитала на [фирма], евентуално при неуважаване на този иск е предявен и отменителен иск за обявяване на същия договор за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Х. е отхвърлил иска по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ и е уважил евентуално предявения отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] на страната на ищеца. По въззивни жалби на настоящия касатор и [фирма], П. е потвърдил решението на Х.. П. е приел, че искът по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ е неоснователен, като е изложил съображения, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор от 25.01.2011 г. за покупко-продажба на 37637 броя поименни безналични акции с номинална стойност от 3 лв. всяка, представляващи част от капитала на [фирма]. Установено е по делото, че дружеството – купувач на акциите [фирма] е набавило средствата за плащане на цената по договора чрез заем от [фирма] /заключение на ССЕ, фактури за извършено плащане/. Според П. в случая забраната на разпоредбата на чл.187е ал.3 изр.1-во ТЗ е неприложима, защото договорът от 25.01.2011 г. урежда придобиване на притежавани от [фирма] акции от капитала на [фирма] от купувач [фирма], а не се касае за придобиване от [фирма] чрез финансова подкрепа от [фирма] на собствени на [фирма] акции или за записване от [фирма] на акции, издадени при увеличаване на записания капитал на [фирма], нито е налице хипотеза, при която [фирма] да предоставя заем на [фирма] за закупуване на част от издадени от дружеството заемодател акции, които то не би могло да придобие. Потвърдено е решението на Х., уважаващо отменителния иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ като са възприети изцяло доводите на първоинстанционния съд по отношение основателността на този иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следният материалноправен въпрос: „Ограничено ли е приложното поле на забраната по чл.187е, ал.3, изречение първо ТЗ, според което „дружеството не може да предоставя заеми или да обезпечава придобиването на негови акции от трето лице“, само до случаите на придобиване на акции пряко от емитента или обхваща всички случаи, при които дружеството предоставя заем или обезпечение за придобиване на емитирани от същото дружество акции.“
Така формулираният въпрос е във връзка с предмета на спора и обуславящ изхода на иска по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ за обявяване нищожност на договора от 25.01.2011 г., но с този иск е предявен при условие на евентуалност отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за обявяване същия договор за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Х. е отхвърлил иска по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ, а е уважил евентуално предявения отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, като решението му е потвърдено от П. по въззивни жалби на ищеца и [фирма]. Предмет на касационната жалба е само потвърдителното решение на П. по отношение отхвърления от Х. иск по чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.187е ал.3 ТЗ. По отношение на евентуално предявения отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ е налице влязло в сила решение на П., необжалвано пред ВКС. С уважаването на отменителния иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ е постановена относителна недействителност на сделката от 25.01.2011 г. – за продажба на поименните безналични акции, като относителната недействителност прави тези действия по тази сделка непротивопоставими спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] и по този начин защитава масата на несъстоятелността. Терминът „относителната недействителност“ е въведен в правната теория, за да обобщи хипотезите, при които дадена действителна сделка впоследствие, след сключването й не може да бъде противопоставена на определена категория увредени от нея лица. При наличие на уважен отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ с влязло в сила решение в настоящия случай, субективните предели на силата на пресъдено нещо по него и съгласно чл.649 ал.5 изр.2-ро ТЗ имат действие за длъжника, синдика и всички кредитори, при което действие така формулираният въпрос във връзка с другия иск по чл.26 ЗЗД за същата сделка, нейната действителност и нейните последици не е обуславящ изхода на спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П. в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402/15.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав по в.т.д. № 623/2015 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.