2
гр. д. № 383/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 952
София, 19.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 383/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Т. Н. е подал касационна жалба срещу решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 10271/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ – ВС, с което е потвърдено решение от 23.04.2009 г., постановено в производство по извършване на делба по гр. д. № 2775/1998 г. на СРС, 45 с-в. К. довод е за нарушаване съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба се твърди, че с решението съдът се е произнесъл по съществени за спора въпроси от процесуален характер: – приемане на заключението на вещото лице при възражение на страната относно начина на изготвянето му и по въпроса до кой момент съделителят може да заяви претенция за възлагане на имота.
Ответницата по касация С. К. не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението въз основа приетата за установена фактическа обстановка и релевираните основания настоящият тричленен състав на ВКС намира, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение допуснатия до делба съсобствен имот, представляващ апартамент № 38 в [жилищен адрес] в ж. к. М., [населено място] на площ от 45.24 кв. м., е изнесен на публична продан. Въз основа приета техническа експертиза цената на имота е определена на сумата 86056 лв. Прието е от съда, че касаторът не е направил искане за възлагане на имота в законоустановения срок. Волеизявлението по чл. 349, ал. 4 ГПК е направено в съдебното заседание проведено на 28.02.2009 г. Първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата е проведено на 12.12.2008 г., в което касаторът се е явил лично и е бил представляван от адвокат. Действително в това заседание е дадена възможност на страните да постигнат спогодба и делото е било отложено за 28.02.2008 г.
Въз основа на тези данни процесуалният въпрос дали искането за възлагане на имота е направено от касатора в законоустановения срок е разрешен при точно прилагане нормата на чл. 249, ал. 4 ГПК. Първо съдебно заседание е това, което е проведено след като страните са били редовно и своевременно призовани. Законодателят не свързва определянето на заседанието като първо с осъществяване на други процесуални действия по делото. Практиката по прилагане на нормата е трайна и даденото разрешение е в унисон с нея.
Вторият въпрос дали вещото лице е изпълнило поставената му задача , след като ответницата не е осигурила достъп до жилището за извършване на вътрешен оглед е разрешен от съда при правилно прилагане на закона. Вещото лице е заявило в съдебното заседание, че е извършило оглед на сградата и стълбището и е констатирало, че жилището не е поддържано. При оценката се е ръководило от датата на построяване на сградата и конструктивните елементи и материалите от които е изпълнена, както и от местонахождението и всички други показатели, имащи значение за стойността на имота и от средните показатели при оценка на такива жилища. Съобразила е и средните пазарни цени, на които се продават имоти в този район. Не е извършила оглед на жилището от вътре, тъй като не й е предоставен достъп за това. В съдебното заседание повереникът на касатора е направил искане да не се приема експертизата, поради това, че не е извършен оглед, но не е конкретизирал какви елементи от вътрешното обзавеждане счита, че са от значение за определяне на цената на имота, за да може другата страна и съдът да формират изводи дали се налага възлагане на допълнително заключение, поради това че изготвеното не е достатъчно пълно. Вещото лице е уточнило и това, че и след извършване на оглед за вътрешното състояние на имота, пазарната оценка не би се променила съществено.
В изложението към касационната жалба не е направено позоваване на конкретна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. От изложението следва, че е направено позоваване на общите предпоставки, тъй като се твърди разрешаването на процесуални въпроси от значение за изхода на спора при неправилно прилагане на закона.
Даденото разрешение на процесуалния въпрос относно приемане на заключението на допуснатата експертиза съответстват на трайно установената практика по тях, поради което не е налице основание по чл. 281, ал. 1, т . 1 ГПК.
При точно прилагане на закона и в съответствие със задължителната практика на ВКС е разрешен и въпросът до кой момент може да се упражни правото да се иска възлагане на имота, предмет на делба. Развитите съображения към него не могат да обосноват извод за основанието, на което се иска допускане касационна проверка на въззивното решение в тази част, поради което и по него не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 10271/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ – ВС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: