4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 952
С., 24.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2722/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Ф., чрез особен представител адвокат Б. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1671 от 23.10.2012 г. по в. гр. дело № 1463/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6831 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 11943/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на П. М. П. против К. К. Ф. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 42022 лева и е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД до размер на 6157,65 лв. за периода 30.08.2008г.-03.11.2009г. и К. К. Ф. е осъдена да заплати на П. М. П. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 42022 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6157,65 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 30.08.2008г. – 03.11.2009г. и е потвърдено решението в отхвърлената част на иска по чл. 86, ал. 1 ГПК до пълния предявен размер 6500 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси – следва ли съдът да остави въззивната жалба без движение, ако не бъде внесен определен депозит за адвокатско възнаграждение определен за назначен особен представител в полза на другата страна и може ли въззивният съд да даде ход на делото без внесен депозит с довод, че съдът се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, като основание за недопустимост на въззивната решение и по материалноправните въпроси – след сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот продължава ли действието на клаузи от предварителния договор и с подписването на окончателния договор за продажба продавачът запазва ли качеството на кредитор относно уговорената в предварителния договор продажна цена. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. М. П. чрез адвокат З. Г. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което съдът се е произнесъл по искове за парично вземане по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените процесуалноправни въпроси касаят приложението на чл. 29, ал. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд е дал ход на въззивната жалба на ищеца без да е определил предварително депозит за адвокатско възнаграждение за назначения особен представител на ответницата за въззивната инстанция, направено от съда при разглеждане на спора, като основание за нередовност на въззивната жалба, не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационна обжалване.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ГПК визира възможността съдът да назначи особен представил на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес. Назначаването става на разноски на ищеца. Процедурата е изпълнена от първоинстанционния съд, назначен е особен представител на ответницата, определен е депозит в размер на 940 лв. за адвокатско възнаграждение, внесен от ищеца. Обстоятелството, че въззивният съд не е определил депозит за особения представил на ответницата още при подаване на въззивната жалба, не води до нередовност на въззивната жалба по смисъла на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК., респ. до недопустимост на постановеното решение, както неправилно се поддържа в изложението и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В процеса на разглеждане на делото съдът е определил размер на адвокатско възнаграждение за особения представил на страната на разноските на ищеца, с което законът е приложен точно.
Представената от жалбоподателката съдебна практика – две определения на ВКС по ч. т. д. № 633/2011 г. и гр. дело № 2530/2008 г. дават разрешение на правни въпроси по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК и по въпроса, кой орган следва да плати – съдът разгледал спора по същество или НБПП, сумите дължими за заплащане на адвокатския хонорар на назначения и участвал в делото служебен защитник, когато представляваната страна е едноличен търговец конституиран като физическо лице. Въпросите са различни от разрешения с обжалваното решение и не обуславят противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси не обуславят решаващите правни изводи на съда за уважаване на иска.
С обжалваното решение съдът е обсъдил посочената в предварителния договор продажна цена и уговорката, че окончателният договор ще се изповяда по данъчна оценка на имота. По делото не са разисквани въпросите, дали цената в окончателния договор е симулирана с цел фискални облекчения, и каква е правната значимост на писмените доказателства установяващи действително уговорената цена – предварителен договор подписан от двете страни и две декларации изходящи от ответницата, в които е признала задължението си, предмет на спорното право, за сумата 21550 евро като част от продажната цена уговорена в предварителния договор. Наличните доказателства, неоспорени от страните, са установили задължението на ответницата, основание за съда с обжалваното решение да уважи исковата претенция в предявения размер на главницата.
Предвид изложеното, поставените материалноправни въпроси не обуславят приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1671 от 23.10.2012 г. по в. гр. дело № 1463/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ