О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
Гр.С., 28.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2666 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и С. Е. В. срещу решение №.24/5.01.17 по г.д.№.3307/17 на Софийски апелативен съд, 4с. /съответно срещу осъдителната и отхвърлителната му част/ – с което, след частична отмяна на решение от 12.01.16 по г.д.№.1597/15 на Софийски градски съд, І ГО, 15с., [фирма] е осъдено да плати на С. В. на основание чл.49 ЗЗД 18000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихви, а за разликата до 60000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
С. В. оспорва жалбата на [фирма]; претендира разноски.
[фирма] оспорва жалбата на С. В..
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения /на 4.02.15г./ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – от клеветнически и обидни твърдения в публикации на вестник „Уикенд” /бр.50/527, изд.14-20.12.13, пуснат в продажба на 13.12.13/ и „Всеки ден” /бр.235/981 от 11-12.11.14/, озаглавени съответно „С. В. с Мерцедес за 100 бона” /подзаглавие „Новоизлюпеният политик си купи чисто нова лимузина”/ и „С. В. лапна над 1,5милиона и изчезна” /подзаглавие „П. политик пак прескочи бариерата, ще си живее охолно 4г.”/ – за основателен за 18000лв. За да достигне до този извод е приел, че статиите, публикувани в издаваните от ответника вестници, съдържат данни, които са клеветнически, неверни и позорящи. С първата статия се създават внушения за конкретни факти, свързани с поведението на С. В. в качеството му на председател на политическа партия – че същият е използвал държавна субсидия, предоставена на партията, за лично облагодетелстване /закупуване на луксозен автомобил/ – които са неистински, опозоряващи, злепоставящи и клеветнически, тъй като се отнасят до извършени от ищеца неморални и укорими действия, приети от законодателството за престъпление /присвояване на отпуснати на партията държавни средства за лично облагодетелстване/, и не е доказано да отговарят на истината /напротив, от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че С.В. е използвал л.а.”Мерцедес” по силата на договор за лизинг години преди регистрацията на партията и го е закупил през октомври 2012 – няколко месеца преди вписването й в съответния регистър/. Съдът е намерил за неоснователни възраженията, че тези твърдения представляват упражняване на право на мнение на автора и оценъчни твърдения за дейността на политика С. В.. Посочил е, че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че публично разпространеното твърдение за извършено престъпление от определено лице представлява изявление, съдържащо твърдение за факт, и не може да се окачестви като оценъчно съждение или оценка на факт, нито като изразяване на мнение, даване на оценка или отправяне на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато подобно твърдение е невярно, както е в случая, и е установено категорично, че лицето не е извършило престъплението или укоримото деяние, което му е приписано, то изявлението е клеветническо, опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му-т.е. противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД. Поради това публичното разпространение на подобно невярно и позорящо твърдение излиза извън границите на добросъвестното разпространяване на мнение и на свобода на словото, прокламирана в чл.39 Конституцията и чл.10 Е.. Съдът е намерил за противоправно и поведението на автора на статията при съпоставянето на направеното от В. пред Б. интервю, в което „се кълнял, че няма да използва държавна пара за лично облагодетелстване”, и твърдението, че се е възползвал от партийната субсидия, за да купи „Мерцедес” – използваните изрази и мотиви не са негативна оценка на журналист за личността и поведението на В., а са пряко насочени да уязвят неговото добро име, чест и достойнство. Недоказано е и, че три седмици след изборите със субсидията, предоставена на партия „Глас народен”, е финансирано юбилейното шоу на група „Х.”- поради това, макар и в статията да е употребен израза „появиха се подозрения”, общото внушение на цитата, че отпуснатата субсидия е използвана за концерта, вместо за финансиране на дейността на партията „Глас народен”, е позорящо и клеветническо.
По отношение на публикацията във вестник „Всеки ден” е отразено, че по делото не е доказано С. В. да е „изчезнал”, „покрил се”, „избягал” – както се твърди. Дори сами по себе си, макар и неистини, тези изрази да не са обидни и позорящи, употребени в изречението „хиподилецът взе парите от изборите и избяга”, „Св. В. се докопа до благата държавна субсидия и изчезна”, „се питат къде се е покрил рокаджията”, са отново внушаващи и приписващи на ищеца укоримо и неморално поведение. Действително в статията е изнесена верна информация относно размер на държавната субсидия /от официални данни на ЦИК/, която би получила ПП”Глас народен”, спечелила над 1% от действителните гласове. По делото, обаче, не е установено към 11.10.14, когато е публикуван процесният материал, ПП да е получила субсидията си /което е следвало да стане до 20.12.14/. Авторите на статията са излезли извън границите на добрия журналистически тон и с употребените изрази „лапна над 1,5млн. и изчезна”, „точно толкова ще усвои партията му”, „докопа се до благата държавна субсидия и изчезна”, които отделно от това са и неистински, несъмнено накърняват честта, достойнството и доброто име на ищеца като политик. Същевременно, макар думите „баровец”, „милионер”, „баровската му придобивка”, „новоизлюпеният политик”, „рокаджията и водач на „Глас народен” да са възприети като негативни, насочени против честта и достойнството му, те не са израз на противоправно поведение на авторите на статията и могат да бъдат приети като допустими коментари. Съдът е изследвал и въпроса дали е било проведено добросъвестно журналистическо разследване. Посочил е, че съдържанието на текстовете не насочват към извод, че твърденията изхождат от други, конкретни автори на публикации, респективно че в статиите коректно е препечатана или предадена чужда информация; няма данни и за това информацията да е била проверена и изяснена, вкл. чрез вземане на становище на засегнатото лице. Отразил е, че действително всеки има право да изразява мнение и го разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура, но това право не може да се ползва за накърняване на доброто име на гражданите. Публикуваните материали имат в една част клеветнически характер, в друга част написаното е опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушено общото правило да не се вреди другиму – като съдът съблюдава принципа, че негативните оценки за определена личност, открояваща се в обществения живот, не пораждат отговорност само ако не засягат достойнството на личността. При това положение е обобщено, че отговорността на ответника като издател на статии, написани от лица, на които е възложил работа, следва да се ангажира по отношение на изнесената в двете публикации информация, че ищецът е използвал следващата се на представляваната от него политическа партия субсидия за лично облагодетелстване и финансиране на концерт на група „Х.”, както и за твърдението, че след изборите на 5.10.14 е взел парите от субсидията и е изчезнал – тъй като тази информация е невярна, клеветническа и позоряща, а с поведението си авторите на публикациите – служители на ответника или лица, ангажирани от него да напишат статиите, са го оклеветили /за останалите посочени от ищеца изрази, макар да подсилват ефекта на изнесените неверни и позорящи обстоятелства, не следва да се ангажира отговорността на ответника/. При тези обстоятелства, предвид доказателствата за причинените неимуществени вреди в пряка връзка от публикуваните неверни и позорящи твърдения, съдът е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 18000лв. Изрично е посочил, че при определянето му е взел предвид характера на клеветническите твърдения и съдържаща се в тях степен на позорност /твърди се укоримо от гледна точка на обществения морал поведение, изразяващо се в умишлено присвояване на държавни средства/, общественото поведение и личността на ищеца /личност, известна в обществото като музикант и лидер на политическа партия/, обстоятелството, че клеветническите твърдения са станали достояние на широк кръг лица чрез средство за масова информация /периодичен печат/, за период от повече от 10месеца, и естеството на претърпените неимуществени вреди /уронване на достойнство и авторитет в личен и делови план/, фактът, че клеветническите твърдения засягат важни и актуални към датата на двете публикации проблеми /размерът на държавната субсидия и разходването на тези средства от партиите/, към които обществото е особено чувствително, установените по делото интензитет и продължителност на конкретно търпяните от ищеца негативни психически изживявания /в това число изводите на психолога, че публикациите имат травматичен характер на психологичното състояние на ищеца, разколебали са самооценката и самочувствието му, че изпитва недоверие към хората, затворил се е в себе си, страхува се от неуспех и загуба на престиж/. Съдът е отчел и обстоятелството, че процесните публикации не са единствен и изолиран източник на травматичните изживявания, тъй като между двата процесни материала има данни за сходни публикации, както и факта, че липсват данни да са настъпили трайни и необратими нарушения в адапатацията, физическото и психическото здраве на ищеца. Съобразено е и, че статиите не са повлияли по някакъв конкретен начин на политическата или музикалната му кариера и на името му в обществото /10м. след първата публикация ”Глас народен” е получил 37335гласа, представляващи 1,1372% от всички действително подадени гласове, и отново е имал право да получи държавна субсидия; ноторно известно е и, че през м.05.14 партията участва на изборите за Европейски парламент и отново минава 1% бариера, а на местните избори на 25.10.15 С. В. е избран за общински съветник от СтОС и като такъв е заместник-председател на комисията по европейски програми, проекти и международно сътрудничество – като въззивната инстанция не кредитира изводите на психолога, че публикациите не са преработени от ищеца, още имат траен характер, продължават да оказват негативно влияние, той се е отказал от по-големи амбиции, проявява пасивна житейска позиция, демонстрира безпокойство и песимистични очаквания за бъдещето/. Съдът е посочил и, че отчита факта, че ищецът е известна обществена личност-политик и музикант, и че се налага обичайно и често да търпи намеса в частноправната си сфера от страна на медии /което не изключва противоправния характер на процесните публикации/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. [фирма] се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди /т.ІІ ППВС 4/68г., реш.№.49/272.04.11 по г.д.№.697/10, ІІ ГО, реш.123/ 23.06.13 по г.д.№.254/14, ІІІ ГО, реш.№.11/27.01.14 по г.д.№.3684/13, ІІІ ГО, реш.№.62/27.02.12 по г.д.№.1065/11, ІІІ ГО, реш.№.263/15.02.13 по г.д. №.1740/11, ІІІ ГО, реш.№.148/10.07.15 по г.д.№.6318/14, ІІІ ГО, реш. №.62/ 6.03.12 по г.д.№.1376, V ГО, реш.№.369/26.11.15 по г.д.№.2098/15, ІV ГО/.
К. С.В. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и извежда следните въпроси: 1.”При определяне на размера на обезщетение на претърпени неимуществени вреди от последователни публикации, как следва да се прилага критерият-обществено икономическо състояние на страната, вкл. и стандарта на живот: какво е съдържанието на този критерий и има ли обвързаност с инфлация, минимална работна заплата, средна работна заплата, потребителска кошница, Б. и други икономически показатели? Отчитането на този критерий чий интерес охранява – този на издател или на опозорен и от каква гледна точка се съобразяваза намаляване или за увеличаване на размера, с оглед стандарта на издател или на пострадал?”; 2.”В случай, че този критерий има обвързаност с икономически показатели, а не с усещането, което е винаги субективно,към кой момент следва да се имат предвид-към публикуването, в периода на търпене на неимуществените вреди /в случая 10м. и повече/ или в момента на разрешаване на правния спор от съда?”; 3.”В контекста на ППВС 4/23.12.68 как следва да се оценяват установените обстоятелства относно вида, интензитета и проявлението на болките и страданията, следва ли и длъжен ли е съдът да намалява обезщетение в случай, когато опозореният се е справил сам с психоемоционалната си енергия и не е допуснал настъпване на по-тежки отражения върху здравето си? Как следва да се оценява дадено обстоятелство – в полза на пострадалия ищец или само и единствено за намаляне на размера на обезщетението в полза на издателя на невярна, непроверена и клеветническа информация за човешкия индивид?”; 4.„При междинни публикации, ползващи и позоваващи се на процесните публикаци изцяло /както в случая/, длъжен ли е решаващият съд да завиши размера, когато е видно, че и от тях произтичат неимуществени вреди за обекта на публикацията – възбуждат се отминали отрицателни изживявания, които забавят и/или пречат за преработването на травмата?” 5.”В случай на добро стечение на обстоятелствата, пострадалият от клеветнически обстоятелства заеме по-висока позиция в обществения живот или постигне творческа изява и е минал достатъчно дълъг период от време, длъжен ли е решаващият съд да намали размера на обезщетението?”.
По жалбата на касатора [фирма]:
С въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД и обществения критерий за справедливост касаторът ответник цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС-в това число цитираните от касатора и П./68-в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. То се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики /характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и др./ – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/ 17.03.14 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и е обсъдил възраженията, респективно обстоятелствата, обосноваващи както по-висок, така и по-нисък размер на дължимо обезщетение – вкл. характера на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност, общественото поведение и личността на ищеца /известен музикант и лидер на политическа партия/, обстоятелството, че клеветническите твърдения са станали достояние на широк кръг лица чрез средство за масова информация, естеството, продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди /като изводите на психолога, предвид доказателствата, не са кредитирани изцяло/, фактът, че клеветническите твърдения засягат важни и актуални към датата на двете публикации проблеми, към които обществото е особено чувствително, липсата на данни за настъпили трайни и необратими нарушения в адапатацията, физическото и психическото здраве на ищеца, както и за повлияване по някакъв конкретен начин на политическата или музикалната му кариера и името му в обществото и др. Съобразено е и обстоятелството, че доколкото се претендира обезщетение за вреди от публично разгласяване чрез печатно издание, твърденията за неверни факти следва да се разграничават от оценъчните съждения и изразяването на мнение, даване на оценки или отправяне на критики по политически или други обществено значими въпроси – които не могат да се проверяват за вярност; че негативните оценки за определена личност, открояваща се в обществения живот, не пораждат отговорност само ако не засягат достойнството й /реш. 62/6.03.12 по г.д.№.1376/11, ІV ГО, реш.№.148/10.07.15 по г.д.№.6318/14, ІІІ ГО/; че предвид свободата на изразяване на мнение /чл.39 от Конституцията, чл.10 Е./, допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частни лица са много по-широки – с оглед изключителната роля на средствата за масово осведомяване като гаранти на устойчивото функциониране на демокрацията и подпомагането на гражданите в процеса на вземане на решение /реш.№.369/26.11.15 по г.д.№.2098/15, ІV ГО/. Предвид изложеното цитираната практика е взета предвид и съблюдавана и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
По жалбата на касатора С.В.:
Първият изведен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал изведения в т.1 въпрос и не е излагал изрични мотиви в тази връзка. Поради това той е неотносим към решаващата му воля, не съставлява правен въпрос и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване.
Същото важи и за втория поставен въпрос – който не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивния съд. Отделно от изложеното, във връзка с релевантния момент за определяне на дължимото обезщетение в практиката, в това число задължителната, безпротиворечиво се приема, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи икономическият растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация /напр. реш.№.480/12 от 23.04.13 по г.д.№ 85/12, ІV ГО/.
Третият и петият въпроси са конкретни, фактически, свързани с фактите и обстоятелствата на конкретния случай – като отговора им следва да се даде с акта по същество – решението. Същевременно по тълкуването на чл.52 ЗЗД има многобройна съдебна практика, включително задължителна /ППВС №.4/68, решения на тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК/. Обобщени разясненията са, че справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни – според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и др. подобни /вж цитираните реш., вкл. №.480/12 от 23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО/. Съдилищата, с оглед особеностите на конкретния случай – като факти и конкретно въздействие върху и субективно възприемане от конкретния индивид, следва да преценят всички релевантни обстоятелства. Така е процедирал и въззивният съд, обсъдил е съответните релевантни факти в контекста на данните по делото и конкретните особености на случая, и не се е отклонил
от практиката.
Четвъртият въпрос не кореспондира с приетото от въззивния съд. В правните си изводи той е посочил, че процесните публикации не са единствен и изолиран източник на травматичните изживявания на ищеца, тъй като между двата материала има данни за сходни публикации. Съдът, обаче, не е приемал, че квалифицираните като сходни публикации се ползват от и позовават на процесната–т.е. въпросът съдържа условие, което не е било приемано за установено по делото и поради това е неотносим. Отделно от изложеното, от една страна по принцип всяко издание носи отговорност за публикуваната информация, а в случаите на препечатване хипотезите са различни в зависимост от това дали съдържанието е обидно или клеветническо-за което се дължи съответна конкретна преценка. От друга страна в разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба – която определя предмета на спора и фактите, по които се дължи произнасяне, не са наведени обстоятелства, че част от заявените за обезвреда вреди са причинени в резултат на препечатване и позоваване на процесните статии в други издания. Същевременно несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид неоснователността на жалбите, разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.24/5.01.17 по г.д.№.3307/17 на Софийски апелативен съд, 4с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: