O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 22.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 659/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1961/29.05.2008 година на Н. Г. М. от с. Ч. бряг , община А., приподписана от адв. М.Манева срещу въззивно Решение Nо 50 от 23. 03. 2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 21/2008 година на Окръжен съд гр. Т., с което е оставено в сила Решение Nо 322 от 24.10. 2007 година по гр.д. Nо 455/2006 г. на районен съд гр. О. по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон,основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение се мотивира с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се , че процесуалните и материално правени въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС са тези засягащи доказателственото значение на опис-декларациите за внасяне на земи в ТКЗС за установяване правото на собственост на внесените с тях земеделските земи към минал момент ,както и касаещи меродавния момент на преценка кой е титуляр на собствеността, за значението за правото на собственост при извършени неформални разреждания като се сочат Решение Nо 368 от 06.05.2007 година на ВКС, Решение Nо 676 от 14.11.2007 г. на ВКС, Решение Nо 2 от 24.01.2005 година на ОС Смолян , Решение Nо 381 от 14.04.2004 година на ВКС и др. ,както и се поддържа , че произнасянето по тези въпроси от ВКС би било полезно и от значение за уеднаквяване практиката на съдилищата по еднаквото прилагане на закона.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация чрез повереника им адв. Н. Н. , с който се оспорва наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване, поради „неотносимост „ на посочената съдебна практика .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. на исковете за собственост.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция с което са отхвърлени, заявените от Н. Г. М., в качеството му на наследник на С. П. П. , починал 1952 година – внук в коляното на дъщерята М. Г. срещу наследниците на общия наследодател в колената на синовете му Д. П. и А. П. , установителни искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.8 ЗВСГЗГФ, за това че възстановените земеделски земи и гори на името на синовете са земи и гори, принадлежали на общия наследодател към момента на внасянето им в ТКЗС и отнемането им в ДГФ.
Прието е , че въпреки различията за обема на декларираните като притежание земи по данъчните книги и по декларациите за внасяне на земи в ТКЗС от страна на двамата сина на общия наследодател С, следва да се зачете доказателствената сила на заявленията- декларации на синовете, тъй като липсват съвпадение по данъчните декларации на общия наследодател С,че тези земи са негово притежание. По отношение на горите, съдът е категоричен че документ за собственост за притежание на гори към 1949 година има само на името на сина Д. П. и искът по чл. 13 ал.8 ЗВСГЗФГ е неоснователен.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно
Релевираните процесуално правени въпроси, касаещи разрешението на проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на земеделски земи и гори, национализирани към 1948 година , с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, не е третиран с обжалваното решение , в смисъл обратен на трайно установената практика на съдилищата. При данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, и съпоставката с решаващите мотиви по представените съдебни решения като съдебна практика, обосноваваща тезата на касатора за допустимост, по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и/или респ. чл. 280 ал.1 т.2 ГПК настоящият състав намира , че липсва твърдяното противоречие.
С въззивното решение , фактическите изводи на съда са изградени въз основа преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност . Съдът е ценил като годни доказателства както отразеното по опис-декларациите на двамата братя, синове на общия наследодател така и данъчните декларации на самия наследодател С, но е направил своите изводи си за липсата на право-релевантните факти въз основа на анализа на същите и преценка с оглед на времето и приложимите правни норми. След като е прел, че липсват фактите , даващи основание да се приеме , че възстановената собственост на земеделските земи е била притежание на общия наследодател, то и правните изводи съответстват на фактическите констатации, без да е нарушена обективираната в Решение Nо 381/ 14.04.2004 год. на ВКС по гр.д. Nо 2974/2002 година , че „неформалните разпореждания със земеделски земи от страна на наследодателя нямат за последица прехвърляне право на собственост”. Доколкото би могло да се поддържа , че тази преценка е погрешна, то това обстоятелство би било от значение само ако е допуснато касационното обжалване на процесното въззивно решение в рамките на основанията за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Доколкото само се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, без да се обосновава необходимост от уеднаквяване на конкретна съдебна практика,което би послужило за развитие на гражданската юриспруденция, то не и това основание не е налице и самото позоваване не може да обуслови допустимостта на обжалването пред касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх. вх. Nо 1961/29.05.2008 година, заявена от Н. Г. М. от с. Ч. бряг , община А., приподписана от адв. М.Манева срещу въззивно Решение Nо 50 от 23. 03. 2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 21/2008 година на Окръжен съд гр. Т., с което е оставено в сила Решение Nо 322 от 24.10. 2007 година по гр.д. Nо 455/2006 г. на Районен съд гр. О. по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: