ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 953
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1872 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. като процесуален представител на И. И. Г. от София срещу въззивното решение на СГС от 29.ІV.2009г. по в.гр.д. № 3037/2008г.
Ответниците по касационната жалба Т. Х. К. и С. Х. К., и двамата от София, са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 16.VІ.2008г. по гр.д. № 2000/2005г., с което са отхвърлени предявените от Илки Г. срещу Т. К. и С. К. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на 3290лв., представляващи обезщетение за периода 01.ІІІ.1997г. – 31.ХІІ.2004г. за това, че поради неправомерното отнемане по силата на наказателно постановление, отменено през 2001г., на товарния автомобил на ищеца в резултат на отправени от наследодателя на ответниците Х. К. до С. община и СХЕИ сигнали, че в непосредствена близост до жилищната му сграда е паркиран камион, собственост на ищеца, който не е в движение и се ползва за кош за битови отпадъци, за подслон на лица с клошарски вид, които ползват градинката до сградата, входа и стълбището й за тоалетна, и с искане да се предприемат необходимите действия, поръчаната и изработена за него каросерия не можела да бъде монтирана и стояла на паркинг срещу 35лв. месечно, и на 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени сериозни неудобства, лишения и довеждане на ищеца в шоково състояние.
Въззивният съд е приел, че от предпоставките за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД – вреда, противоправно действие/бездействие, вина и причинно-следствена връзка между деянието и вредата, ищецът, чиято е била тежестта, е установил само наличието на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че липсва съставомерност на деянието на наследодателя на ответниците Х. К. – всеки гражданин има право да подаде молба до съответния административен орган за защита на негови права и законни интереси, което не представлява противоправно действие. Прието е и че преместването на товарния автомобил на ищеца е резултат от собственото му противоправно поведение, тъй като го паркирал в несътветствие с установените с чл.89 ал.1 т.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ правила, не го преместил в дадения му срок, което наложило това да се извърши принудително.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд нарушил процесуалните правила, като лишил касатора-ищец от възможността да докаже иска си, не допускайки нито исканите от него свидетели, нито съдебно-техническа експертиза, нарушавайки принципът за равнопоставеност на страните. По този начин постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, произнасяйки се по материалноправен въпрос по приложението на чл.45 от ЗЗД в противоречие с решение № 11/05.І.1959г. по гр.д. № 7704/1958г. на ВС І ГО, П № 6/23.ХІІ.1968г. на Пленума на ВС и решение № 757/26.ІІІ.1973г. по гр.д. № 227/1973г. на ВС ІІ ГО., който въпрос е и от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Релевираният от касатора в разглеждания случай процесуалноправен въпрос, който същевременно е и едно от двете основания за касационно обжалване наред с твърдението за необоснованост, е съществен по принцип, но той не е от значение за изхода на спора, тъй като разрешаването му по различен начин няма да доведе до промяна на крайния резултат по делото. Това е така, тъй като този въпрос няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, че деянието на наследодателя на ответниците не е било противоправно и виновно и че преместването на товарния автомобил на определено по НРПУРОИ място по нареждане на административен орган е в резултат на собственото на ищеца противоправно действие, които изводи не са предмет на касационните оплаквания, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК те не може да са предмет и на касационния контрол. Ето защо не е налице основната предвидена в чл.290 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави безпредметна преценката за наличието и на твърдяните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ІІ “Г” отделение от 29.ІV.2009г. по гр.д. № 3037/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: