О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София, 15.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1043 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на [фирма]: вх. № 458/20.01.2016 г. чрез адвокат М. М. и вх. № 326/13.01.2016 г. чрез адвокат Б. М. срещу решение № 396/12.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение по в.т.д. № 522/2015 г. И в двете жалби, идентични по същество, касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване в едно изложение към двете жалби – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С молба от 29.11.2016 г. касаторът е поискал отправяне на преюдициално запитване до съда в Л. във връзка с въпросите, включени в предмета на обжалваното решение и приложената практика на ВКС за разрешението им, за да се избегнело неправилно тълкуване на правото на ЕС: Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 04.02.2014 г., относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент ЕС № 1093/2010.
Ответниците по касационната жалба: [фирма]“ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор; [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби, молбата за преюдициално запитване и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да прецени молбата за преюдициално запитване и основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
Пред Смолянски окръжен съд /СмОС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за признаване за установено по отношение на ответниците, че договор за ипотека по нот. акт № 20, том І, рег. № 617, нот. дело № 20/2007 г. на нотариус С. с рег. № 366 е нищожен на основание чл.170 ЗЗД, поради липса на тъждество между имота по нот. акт 130/11.12.2008 г. и по нот. акт № 20/22.01.2007 г. и на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет на съгласие от собственика, както и при условията на евентуалност – иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че с нот. акт № 20, том І, рег. № 617, нот. дело № 20/2007 г. на нотариус С. с рег. № 366 не е учредена ипотека върху апартамент № 7, идентификатор 67653.918.104.1.10, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и тераса със застроена площ 70.37 кв.м., изба № 4 в сградата, представляваща жилищна кооперация „КЦ 55“, блок „А“, построена в поземлен имот ХІІ-918.104, кв.16 по плана на [населено място]. За да потвърди отхвърлителното решение на СмОС по така предявените искове, П. е приел, че с нот. акт 130 [фирма], като собственик е продал на [фирма] недвижим имот – посоченият апартамент № 7, като преди това с нот. акт № 20 все [фирма] е обезпечил вземане по банков кредит с [фирма] чрез учредяване на ипотека върху имоти, собственост на предприятието му като ЕТ, вкл. и имота, заедно с правото на строеж върху него за построяване и придобиване собственост на кооперация „КЦ 55“ блок „А“ и блок „Б“, която ще бъде построена въз основа на одобрени инвестиционен проект и издадено строително разрешение № 233/19.09.2006 г. Според П. в договора за учредяване на ипотека изрично е посочено, че строителството на жилищната кооперация „КЦ 55“ ще бъде извършено по одобрен инвестиционен проект, посочено е точното местоположение на двата блока на сградата на терена, както и броя на самостоятелните обекти във всеки блок и предназначението на тези обекти. При установено тъждество на обектите по инвестиционен проект и реално изградените такива – заключение на вещо лице, П. е приел, че ипотеката разпростира действието си по отношение на цялата сграда, както и по отношение на всеки един от самостоятелните обекти в нея. За този си извод П. се е позовал на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК – р. № 39/24.03.2014 г. по гр.д. № 5059/2013 г. Изложени са съображения, че имотът на ищеца и настоящ касатор, като построен върху ипотекиран терен, се явява предмет на конкретно ипотечно право и в този смисъл ипотеката по отношение на този имот не е недействителна, нито поради неизвестност на тъждеството на имота по смисъла на чл.170 ЗЗД, нито поради липса на предмет и на съгласие на собственика по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Според П., по отношение на евентуалния иск по чл.124 ГПК е налице съгласие за учредяване на ипотеката и върху бъдещата сграда и поради това действието на ипотеката се разпростира и върху тази сграда, доколкото от заключението на вещото лице е установено, че изпълнението на построената сграда е осъществено без изменение на предвидените работи с инвестиционния проект. По тези съображения П. е извел извод, че [фирма], като собственик на недвижимия имот и носител на правото на строеж върху парцела се е разпоредил по собствена воля както с правото на собственост върху недвижимия имот, така и включеното в него право на строеж, като е учредил действителна договорна ипотека в полза на [фирма]. В случая жилищната кооперация, в която се намира апартамент № 7, продаден на [фирма], е била завършена в груб строеж, което е дало право на собственика – [фирма] да извърши валидна разпоредителна сделка, но с имот, който е обременен с договорна ипотека.
Преюдициално запитване до съда на Европейската общност, съгласно чл.628 ГПК се прави когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, или на акт на орган на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Касаторите считат, че даденото разрешение от въззивната инстанция и цитираната практика на ВКС е в противоречие с Директива № 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 февруари 2014 г. и Регламент № 1093/2010 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
По молбата за преюдициално запитване до съда на ЕО в Л.: Сочените в молбата нормативни актове на Общностното право – Директива № 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 февруари 2014 г. и Регламент № 1093/2010 г. не уреждат въпроса за действието на ипотеката, учредена върху дворно място и разпростира ли се тя върху бъдещите обекти, построени върху това място, без съгласието на собствениците на земята, респ. не са налице основания за връзка на регулиране на този въпрос със задълженията по извършване на дейността по отпускане на потребителски кредити. Директива № 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 февруари 2014 г., предвиждаща защита на потребители по договори за кредит, сключени след 21.03.2016 г. – чл.47. Тя не урежда поставения въпрос, а той е между кръга въпроси, които всяка държава-членка може да уреди сама във вътрешното си право. Регламент № 1093/2010 г. от 24.11.2010 г. е за създаване на Европейски надзорен орган /Европейски банков орган/ и не урежда формулирания основен правен въпрос по настоящото дело. Аргументите, касаещи уредбата на ипотеката по немското право са неотносими, тъй като преюдициално запитване може да се отправи само по въпрос, свързан с тълкуването и приложението на разпоредба от правото на Европейския съюз, или на акт на орган на ЕС. Извън тази уредба, държавите членки са свободни да уреждат правните институти както преценят, но така, че тази уредба да не противоречи на принципите на правото на ЕС. Тези вътрешни правни норми на държавите, членове на ЕС не е право на ЕС и то не подлежи на унифициране. Затова е без значение за настоящия спор как е уредена ипотеката в немското право. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основанията за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕО в Л..
По основанията за допускане на касационно обжалване: В приложеното изложение искането за допускане до касация е обосновано с това, че е неправилна създадената съдебна практика от ВКС, формирана с р. № 385/08.05.2015 г. по гр.д. № 1069/2014 г., р. № 111/25.07.2014 г. по гр.д. № 4005/2013 г., р. № 113/25.07.2014 г. по гр.д. № 4514/2013 г., р. № 188/24.10.2014 г. по гр.д. № 424/2014 г., с която е прието, че ипотеката, учредена върху дворното место се разпростира и върху бъдещите обекти, построени върху него без съгласие на собственика на земята, прието и от П. по настоящото дело. Затова е формирано искане на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. чл. 124 ЗСВ да се допусне касационно обжалване по настоящото дело за извършване преценка правилността на тази практика, актуална ли е същата при действието на кадастрален план и необходимо ли е да се впише ипотеката върху сградата към момента на изграждане в груб строеж като самостоятелен обект, за да се разпростре валидно и учреди ипотека върху нея. Така изложените доводи не покриват предпоставките за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват само несъгласието на касатора с изложените от П. мотиви в постановеното решение, което несъгласие не е основание за достъп до касация по смисъла на закона. Изложените доводи и не кореспондират с установените по делото факти от приложените доказателства – както се посочи по-горе в нот.акт. № 20, т. І/22.01.2007 г. при учредяване на договорната ипотека страните изрично са се съгласили, че се учредява ипотека върху УПИ ХІІ-918104 от кв. 16 по ПУП на [населено място], „заедно с правото на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищната кооперация „КЦ 55, блок А и блок Б, която ще бъде изградена в гореописания УПИ въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение № 233/19.09.2006 г.”. Несъгласието на касатора с въззивното решение и само твърденията за липса на актуалност на дадените от ВКС разрешения, последователната му съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК /р. № 250/15.12.2014 г. по гр.д № 673/2014 г., р. № 385/08.05.2015 г. по гр.д. № 1069/2014 г. и др./, частично цитирана и от П. относно действието на ипотека върху недвижим имот – парцел с учредено право на строеж и разпростирането й върху построените обекти, не мотивира и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както се поддържа в изложението. Посочването на законовата разпоредба не обуславя приложението й, а само несъгласието по същество с изложените мотиви във въззивното решение не мотивират приложение на наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата [фирма]“ направените и поискани разноски в размер на 7200 лв. адвокатско възнаграждение /два договора за правна защита и съдействие и платежни нареждания за преведен адвокатски хонорар/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 29.11.2016 г. на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕО в Л..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396/12.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 522/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма]“, гр. София, [улица] сумата от 7200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.