3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София, 20.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 289/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.С.М. – пълномощник на П. В. Б.,В. Г. Б. и С. Г. Б. срещу въззивно решение № 1653 от 28.11.2011 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2539/2011 год.,с което е потвърдено решение № 2436 от 23.06.2011 год.по гр.д.№ 9092/09 год. на Пловдивски районен съд,в частта,в която е допусната делба и на югоизточното таванско помещение над втория етаж на сградата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение ,поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване като цитира съдебната практика по приложението на чл.98 ЗС във връзка с чл.37 ЗС,чл.9 ЗЗД и чл.40,ал.1 ЗУТ в множество решения на ВС по материалноправния въпрос – „може ли страните по своя воля да определят дали придадено складово помещение трябва да се прехвърли заедно с основния обект”.
Ответната страна, чрез пълномощника си, в представения писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е установил,че касаторите черпят правата си от техния общ наследодател Г. В. Б.,комуто е била прехвърлена част от собствеността в размер на 5/8 ид.ч. от 1/3 от целия процесен недвижим имот,който включва и настоящия спорен несамостоятелен обект – югоизточното таванско помещение над втория жилищен етаж.Проследявайки волята на праводателят на наследодателя им,обективирана в извършеното нотариално дарение през 1975 год. на втория непроцесен етаж от сградата без процесното таванско помещение,както и нотариалното дарение от 1998 год.на първия етаж от сградата,ведно с процесното таванско помощение съдът е приел,че обема на правата на касаторите и обектите са очертани и не е налице противоречие с нормата на чл.37 ЗС и чл.98 ЗС,тъй като процесното таванско помещение следва главната вещ – първия жилищен етаж,а обстоятелството,че същото се намира непосредствено над апартамента на втория етаж и представлява обслужващо помещение на това жилище е ирелевантно.
В конкретния случай обжалваното решение не противоречи на представените съдебни актове на ВКС, ,уреждащи приложението на чл.98 ЗС във връзка с чл.37 ЗС,чл.9 ЗЗД и чл.40,ал.1 ЗУТ . По своята същност избеното и таванското помещения представляват принадлежност към жилището чл. 37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ чл. 98 ЗС . Поради несамостоятелния им статут, правилно са допуснати до делба като принадлежност към жилището на първия етаж . С оглед обема и характера на процесното таванско помещение,то може да се придаде към самостоятелен отделен обект,собственост на някой от етажните собственици,т.е.може да бъде предмет на възлагателна претенция.За пълнота следва да се посочи,че въпросът е некоректно формулиран и не е обуславящ решаващите изводи на съда .
Касаторите дължат направените от ответниците разноски за настоящето производство в размер на 200/двеста/ лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1653 от 28.11.2011 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2539/2011 год.
ОСЪЖДА П. В. Б.,В. Г. Б. и С. Г. Б. да заплатят на М. В. В.,Н. Х. Л. и Д. Х. М. разноски в размер на 200/двеста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :