ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 953
София, 22. декември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3201 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.01.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 157/2009, с което е потвърдено решението от 21.07.2008 на Софийския районен съд по гр. д. № 2629/2008, с което е отхвърлен предявеният иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите М. Д. Ш., М. М. Ш., чрез законния си представител М. Д. Ш. и Н. М. Ш., като наследници на ищеца М. Д. Ш., представлявани от адв. С. С. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с Решение № 113/31.05.2012 на ВКС по гр. д. № 1677/2010.
Ответникът по жалбата Б. К. Д. я оспорва, като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а приложеното решение е неотносимо и не е в противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не може да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 17.12.2007 г., по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в София, с площ от 515 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда в груб строеж за сумата от 50.000 лв., която е заплатена изцяло и в брой от купувача в деня на подписването на предварителния договор, а продавачът се е задължил с нотариален акт в 20-дневен срок от подписването му да прехвърли на ищеца собствеността върху недвижимия имот. С нотариална покана, връчена лично на ответника на 19.01.2008 г., ищецът го е поканил да се яви на 25.01.2008 г. в кантората на посочения нотариус, за да изпълни задължението си по предварителния договор, но на посочената дата същият не се е явил в кантората, което обстоятелство е удостоверено с протокол от 25.01.2008 г. на нотариус Ш.. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт на 04.02.2008 г. ответникът е продал процесния имот на брат си Д. К. Т. и неговата съпруга Д. Б. Т., който (договор) с влязло в сила на 15.05.2013 г. решение Софийският районен съд е обявил за недействителен спрямо ищеца на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като същият е унищожаем и ответникът е доказал възражението си, че към момента на сключването му не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Съдът е кредитирал изцяло приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която към момента на подписване на предварителния договор ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, като страда от „Синдром на алкохолна зависимост“; „Симптоматична (постравматична) епилепсия; „Промяна на личността от органичен тип с трайни когнитивни нарушения“ и описаните заболявания са довели до личностова промяна от органичен тип; нарушена е била способността му да възприема, да мисли, да обработва информация и да програмира адаптивно поведение; допълнителен утежняващ фактор е системната алкохолна злоупотреба с алкохол, протичаща с делириозни симптоми, което също води до личностова промяна; нарушени са били базисните психични функции за разбиране и ръководене на действията и постъпките; снижените когнитивни способности и емоционално-волевите нарушения са предпоставка за болестно повишена внушаемост, податливост и манипулации; епилепсията и алкохолната зависимост са хронично протичащи заболявания при които периодите, в които няма припадъци и употреба на алкохол, не означава оздравяване. Въззивният съд е приел, че от страна на наследниците на ищеца, конституирани като негови правоприемници в процеса не са ангажирани доказателства за оспорване на представените по делото медицински документи. Кредитирал е и показанията на свидетелката Ш. във връзка със здравословното и психическото състояние на ответника и нуждата му от специални грижи. Във връзка с възражението, че ответникът не е страдал от психично заболяване, тъй като не е бил диспансеризиран, по делото са приети три броя писма – отговори от три психиатрични болници, от които е видно, че ответникът не е бил на лечение в посочените медицински заведения. Предвид събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и съдебно-психиатричната експертиза, въззивният съд е достигнал до извода, че към момента на подписване на процесния предварителен договор ответникът не е могъл да разбира и ръководи своите действия, поради което е отхвърлил искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение, макар и по различни съображения.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е задължен да обсъди заключението с оглед на всички обстоятелства по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.01.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 157/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.