4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
С., 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1590 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 292 от 15.03.2011 година по гр.д. № 1893/2010 година на Варненски окръжен съд са отхвърлени като неоснователни обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 27 вр. с чл. 28 ЗЗД, предявени от Й. М. Й. от [населено място] против Б. З. А. от [населено място] за прогласяване недействителност на договор от 21.11.2008 година. В решението е прието за установено, че с договор от 21.11.2008 г. ищецът е възложил на ответницата като негов мениджър да се грижи срещу определено възнаграждение за професионалното му и творческо израстване като артист, да му урежда платени публични изяви и да го представлява пред трети лица в рамките на предоставените и по договора правомощия. Ответницата, в качеството си на мениджър, се е задължила да организира участието на ищеца в програми; да му осигурява медийно присъствие; да сключва договори за артистичните му изяви с трети лица при максимално изгодни за него условия, а ищецът се е задължил да съгласува и изготви с мениджъра репертоар от песни, хореография на танци, шоу програми, сценично поведение, костюми и визия, с които да се представя пред публика, съгласно приложение към договора; да вземе участие в дейностите, свързани с Конкурса „Мис травестит България”; да изпълнява съгласуваните с мениджъра точен репертоар и хореография; да използва артистичния псевдоним, под който работи и е известен в артистичните среди, като мениджърът има изключителни права върху цялостна изградения му имидж, визия, сценично поведение и образ като травестит. В приложението към договора ( № 2 от 21.11.2008 г.) относно сценичния репертоар на артиста са били определени музиката за отделните сценични изяви и костюмите, които артистът ще ползва при съответните изпълнения. След подписване на договора ищецът е участвал в шоу програми в образ на травестит в клуб „А.” [населено място], където сценичното му облекло е било съобразено със съгласуваното по приложение № 2 към мениджърския договор. Прието е за установено (вкл. и въз основа на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК), че при подписване на договора не е имал неясноти по съдържанието му; че не е считал за морално укорими или унизителни сценичните си изявите като травестит; че приема за нормално и оскъдното сценично облекло, но до определени граници; че преди подписване на договора е взел участие в конкурса „Мис травестит България”, по време на който е дефилирал по дамско бельо; че е посещавал клуб „А.” и преди подписване на мениджърския договор. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави е неоснователен. Прието е, че приемането на сценични изяви в ролята на травестит не съставлява поведение в противоречие с добрите нрави; че не е несъвместимо с добрите нрави участие в шоу програми, където артистът, изобразявайки травестит е със съответно облекло, поддържащо визията за жена, а доколкото ищецът по време на участието си в програми е свеждал предвиденото за ролята облекло до съвсем оскъдно, то това е било по негова инициатива (обстоятелство, установено при съпоставка на предвиденото в договора облекло и показанията на разпитаните по делото свидетели). Прието е, че изявите на актьора като травестит в нощен еротичен клуб не съставляват израз на порнография, нито поведение, несъвместимо с добрите нрави, доколкото се касае за сценични изяви пред определена публика и независимо от това – че определянето на лицето като травестит не е в остро противоречие с установените морални норми на демократичното общество на толерантност и плурализъм. Като неоснователен е отхвърлен и искът за прогласяване нищожност на договора поради липса на съгласие, тъй като съзнавано несъгласие със задълженията по договора не се твърди и не е установено – ищецът е желаел подписването на договора с цел участието си в уговорените в него сценични изяви. Отхвърлен е и евентуално съединеният иск за унищожаване на договора поради грешка в предмета му, тъй като не е установено съществувала у ищеца невярна представа за дължимата по договора престация.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Й. М. Й.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос – кога уговорките в договора накърняват добрите нрави, решението е постановено в противоречие с решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Изложени са и оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Б. З. А. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Доводите за наличие на противоречива практика по изведения въпрос по приложението на чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД са неоснователни, неподкрепени с доказателства за постановени съдебни актове с различни изводи за съдържанието на понятието „накърняване на добрите нрави”. Решенията на Конституционния съд на Република България, постановени в изпълнение на правомощията му по чл. 149, ал.1, т.1 и т.2 от Конституцията, с които се дават задължителни тълкувания на Конституцията (какъвто е и решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г.) или съдът се произнася по искания за установяване противоконституционност на закони и други актове на Народното събрание и актове на президента не формират съдебна практика по процесуалноправни и материалноправни въпроси при разрешаването на определен гражданскоправен спор. Независимо от изложеното, формираните в обжалваното въззивно решение изводи нямат отношение към даденото от Конституционния съд на Република България в решение № 7 от 1996 г. тълкуване на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията, прогласяващи комуникационни права. В това решение Конституционния съд се е произнесъл относно правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, както и от правото да се търси, получава и разпространява информация, посочвайки изрично, че тълкуването на тези разпоредби не включва и свободата и правото на артистично изразяване, на което е посветена отделна разпоредба – чл. 54, ал. 2 от Конституцията, според която свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
В съответствие с така даденото от Конституционния съд разграничение, при преценката доколко мениджърския договор накърнява добрите нрави, съдът е ценил клаузите на договора с оглед уговореното сценично поведение и изяви; с оглед обстоятелството, че ищецът е поел задължение да изобразява роля на травестит, което сценично поведение не се явява в противоречие с моралните норми на съвременния етап на развитие на демократичното общество.
Въведените в изложението оплаквания за неправилност на въззивното решение не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, в което касационния съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, се произнася по допускането на касационно обжалване въз основа на изведен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат З. Й. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 15.03.2011 година по гр.д. № 1893/2010 година на Варненски окръжен съд.
Осъжда Й. М. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. З. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: