4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
С., 11,12,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1511/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1531 от 31.10.2012 г. по т.д. №1556/2012 г. на Варненски окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззвният съд приел исковата претенция за погасена по давност, поради което неоснователна. Страната е направила оплакване, че съдът не обсъдил факта, че главния дълг бил погасен на 29.06.2009г., а иска предявен на 31.05.2011г., поради което допуснал нарушение на чл.114, ал.4 ЗЗД. Поставен е въпросът – „ Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях”. Страната е посочила, че на този въпрос съдът „фактически” бил дал отрицателен отговор като по този начин изводите му били в противоречие с изброени решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.Страната е заявила, че искане за законна лихва било направено в производството по т.д. 421/06г. и това искане е прекъснало давността. Поставен е въпросът – „ Следва ли правоспиращия ефект по отношение на давността на предявения иск да се счита заличен с обратна сила съгл. чл.116, б. „ б” ЗЗД в случаите когато съдът въобще не се е произнесъл по него.” Лаконично е отбелязано, че този въпрос „ не бил дискутиран в практиката на съдилищата” и е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е и въпросът- „Дали в хипотеза на дължимо обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл.86 ЗЗД, давността следва да се начислява за всеки отделен ден на забавата”. Лаконично е отбелязано, че след като съдът счел претенцията за изцяло погасена по давност бил допуснал противоречие с решение №737/10г. на ВКС, ІІІг.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Не съответстват на правната дефинитивност на общото основание и поставените от касатора три въпроса – първият от тях общ и хипотетичен, а и обоснован с фактически невярна интерпретация на мотивите на съда, който е приел изрично, че не е било спорно между страните / а и претенцията е заявена по този начин/, че крайния срок за претендиране на лихвата е обусловен от ищеца от извършеното на 29.06.2009г. плащане, с което е погасена главницата.Също така изрично е посочено, че след като ищецът не е оспорил решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част / не е подал жалба/ в тази част решението за периода преди 30.05.2008г. е влязло в сила.Вторият поставен въпрос, с оглед изложените от касатора мотиви, също е ирелевантен тъй като въззивният съд не е приел иска за погасен по давност след 29.06.2009г. , а за неоснователен по други изложени съображения, които не се включват в така поставения въпрос.Третият поставен въпрос изобщо не е съобразен с мотивите на въззивния съд тъй като той изрично е приел, че лихва следва да се начислява за всеки ден от забавата и противно на обосноваващия лаконичен довод на касатора не е приемал, че претенцията е изцяло погасена по давност.
Дори,обаче, да бъдат приети за релевантни тези въпроси, страната отново не би обосновала довод за наличие приложно поле на касационно обжалване, тъй като липсва установеност на допълнителния критерий.
Посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е обвързал с това основание първия и третия поставен въпрос. Доводите по първия въпрос, свързан с това дали съдът следва да обсъжда събраните доказателства, съставлява по-скоро оплакване за неправилност на решението. Следователно, изобщо не е налице обосноваване на допълнителния критерий, тъй като така изложеното е относимо само към основанията по чл.281 ГПК, които са ирелевантни към хипотезите на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.Освен това, така поставения въпрос е общ и хипотетичен, тъй като отговора му, доколкото е свързан с конкретното дело, с оглед преценката за това, че главния дълг е погасен на 29.06.2009г. и оплакването за допуснато нарушение по чл.114, ал.4 ГПК, в какъвто смисъл го е развил касатора, винаги е обусловен от конкретните установени факти.Или поддържаното от страната противоречие е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретния правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед оплакването за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Последният поставен въпрос, за който се поддържа противоречие с решение №737/10г. относно това как следва да се начислява обезщетението за забавено плащане с оглед посоченото по-горе и изрично прието от съда , че то се начислява за всеки отделен ден от забавата, налага извод за пълно съвпадение на изводите в двете решения, а изискването на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е правният въпрос да е разрешен противоречиво. Или не са налице предпоставките на разглежданото основание.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора във връзка с втория поставен въпрос, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставяне на ирелевантен за правните изводи на съда въпрос, нито лаконичните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, нито оплакванията за допуснати процесуални нарушения, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, нито твърдението че нямало дискусия в практиката по този въпрос. Страната не е поставила правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, нито е сочила доводи съобразени с така очертаната дефинитивност на основанието, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1531 от 31.10.2012 г. по т.д. №1556/2012 г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: