ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 954
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1905 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ София чрез процесуалните си представители К. и Г. срещу въззивното решение на СГС от 09.Х.2009г. по в.гр.д. № 7811/2009г.
Ответникът по касационната жалба Б. П. Б. от София е заел становище за потвърждаване на атакуваното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 17.VІ.2009г. по гр.д. № 38130/2008г. в частите, с които са уважени предявените от Б. срещу П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение” и за двете групи нарушения е незаконно. По отношение на първото нарушение, изразяващо се в изгаряне на по-голямо количество отпадъци от фактурираното, работодателят не е изпълнил изискването на чл.193 ал.1 от КТ, като не е поискал обяснения от служителя. Относно второто нарушение, изразяващо се в раздаване на трети лица на контейнери, собственост на П.то, е прието, че ищецът действително е раздал 44 броя контейнери, но то не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това е така, тъй като по длъжностна характеристика задълженията му включват координиране, приемане, складиране и измерване на отпадъци от клиентите, което предполага определена степен на самостоятелност при вземането от него на решения, а предвиденото, че решенията му подлежат на одобряване от по-висшестоящ служител, не е изискване за предварително разрешение за раздаване на контейнерите. От друга страна, с връщането на всички контейнери преди издаването на заповедта е невъзможно да настъпят вреди за работодателя. При това положение извършеното от ищеца не представлява нарушение по смисъла на чл.187 т.9 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. причиняват ли се вреди на държавни учреждения, когато се раздава без правно основание държавно имущество на трети лица за срока, в който държавата е била лишена от владението на вещите си, независимо от това дали в длъжностната характеристика на лицата са разписани правомощия по управление на вещите; 2.когато работници, на които е поверено имущество, с което да извършват действия по управление при изпълнение на договори между техните работодатели и трети лица, надхвърлят разписаните права и задължения по договорите, представлява ли това нарушение на трудовите им задължения. Действат ли те при условията на обвързана компетентност с договорите на работодателя с третите лица; 3.това, че раздаването на държавна собственост не е било предварително съгласувано или утвърдено впоследствие оневинява ли действията на служителя. Изложени са съображения, представляващи обосновка на становището на касатора, че раздаването на контейнери е дисциплинарно нарушение. Като противоречива съдебна практика се сочи приетото от първоинстанционния съд, че раздаването на контейнери е нарушение, и направеното от въззивния съд разграничение между това да раздадеш и върнеш държавно имущество и това само да го раздадеш. Твърди се, че разрешаването на тези въпроси ще доведе до правилно решение относно иска на Б. и той ще бъде отхвърлен, защото ръководен от тезата, че може да раздава частна държавна собственост при една определена самостоятелност на вземане на решения от служителите, СГС е взел неправилно решение да го върне на работа.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай и по трите релевирани от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в решението не се съдържат изводи за раздаване на контейнерите без правно основание, за надхвърляне на разписаните права и задължения на ищеца, действа ли той при условията на обвързана компетентност с договорите на работодателя с трети лица, оневинява ли действията му това, че раздаването на държавна с8обственост не е било предварително съгласувано или утвърдено впоследствие. Следователно, не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. От друга страна, касаторът не е посочил при наличието на коя от допълнителните предвидени в чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК предпоставки касационното обжалване следва да бъде допуснато. Следва да се отбележи в тази връзка, че противоречивите изводи на първоинстанционния и на въззивния съдилища не представляват противоречива практика. Такава практика обуславят само противоречиво разрешените с влезли в сила решения правни въпроси.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІV Д състав, от 09.Х.2009г. по гр.д. № 7811/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: