5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
гр. Соофия, 18.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. В. Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 388 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. против решение № 481/17.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 671/2012 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава на ВКС № 87/18.03.2014 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на ТД№7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемане на решение, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК, производството по делото следва да се възобнови.
С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователно искането на К., направено на основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./. за да достигне до този извод относно основателността на искането, въззивния съд е приел, че липсват данни по делото престъпната дейност, за която е налице влязла в сила присъда – фактическо държане на огнестрелно оръжие – ракетен пистолет и девет броя патрони, да е довело да придобиването на имуществото, чието отнемане се иска с молбата на комисията в настоящото производство. Липсата на връзка между конкретната престъпна дейност, за която е осъдено лицето от една страна и възможната максимална облага от него и придобиването на имущество на стойността, за която се иска отнемането, е довело съда до извод за неоснователност на направеното искане. Съдът е приел също така, че не са налице предпоставките за отнемане на имуществото, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като не е опровергана презумпцията за принос на съпруга-ответник, още повече, че от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че съпруга-ответник също е осъществявал търговска дейност и е реализирал приходи.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, следва ли да се установи връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на имущество или следва да се направи обосновано предположение за наличието на такава връзка, като се сочи касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата.
По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обобщена с ТР №7/2013 г. на ОСГК на ВКС, прието след подаването на касационната жалба и образуването на настоящото касационно производство. Според тази задължителна съдебна практика, законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и този извод се налага от граматическото тълкуване на неговите текстове. Във всички разпоредби на ЗОПДИППД(отм.), включително тези, определящи предметния обхват на закона – чл. 1, неговите цели – чл. 2, предпоставките за отнемане на имущество – чл. 3 и предмета на отнемане – чл. 4-10, както и в заглавието на нормативния акт е записано, че имуществото е „придобито от престъпна дейност”. Имуществото се определя като вид облага и то, именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) престъпна дейност и тази връзка е необходимо условие, за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.).
Изключването на връзка между престъплението и придобиването на имуществото, освен това, ще наруши правото на субектите по чл. 4-9 ЗОПДИППД (отм.). на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост.
Необходимостта за наличие на връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото сочи и анализът на чл. 7, т. 2, предл. 1 и чл. 8 ЗОПДИПД(отм.). Елемент от фактическия състав, в двете хипотези, е знание у третите лица – приобретатели на имуществото, за престъпното деяние и за връзката му с придобиването на имуществото от прехвърлителя. По иска с правно осн. чл. 7, т. 2, предл. 1 ЗОПДИПД(отм.), К. – ищец следва да установява по пътя на пълно главно доказване подобно знание у третото лице относно извършването на конкретното престъпление, както и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото. За уважаването на иска по чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) също е необходимо да се установи знание у изброените в правната норма трети лица, че имуществото е било придобито от прехвърлителя от престъпна дейност. Оборимата презумпция по чл.8, ал. 2 ЗОПДИППД(отм.), че знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното, само обръща тежестта на доказване – тя е за ответниците, които трябва да проведат обратно доказване, че към датата, на която са придобили имота не са знаели или не биха могли да знаят за извършеното престъпление от прехвърлителя и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото, предмет на сделката.
По аргумент от противното, ако се приеме тезата, че законът не предполага наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се цели, тогава би било без значение дали придобиването му е от установеното престъпно деяние. Това би означавало, че щом липсва законен източник на доходите за придобиването му, то се отнема, но това би лишило от смисъл да се установява престъпната дейност и в закона изрично да се изброяват престъпните състави, като елемент от правото на държавата да отнеме имуществото. Ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е установено, че са извършили престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), без оглед връзката с престъпната дейност, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), което се налага не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а такъв подход е недопустим за законодателя, след като съгласно чл. 3 НК, последният се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Това означава, че установяването на престъпното деяние (извън случаите по чл. 124, ал. 3 ГПК), признаването на дееца за виновен в извършването му, определянето на наказанието и налагането му, са в предметния обхват на НК. Конфискацията, като вид имуществена санкция за извършено престъпление, е изрично уредена в НК, и е възможно наказание, включително за болшинството от хипотезите, уредени в чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД(отм.). Тя се прилага само спрямо притежавано от дееца имущество, тъй като наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление, трябва да е съответно на престъпното деяние, без значение дали придобиването на конфискуваното имущество е във връзка с престъпната дейност на дееца.
Съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД не преценява доколко отнемането на конкретно имущество се явява съответно, като санкция, на престъплението, нито степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отнемането по ЗОПДИПД (отм.), също така, има по-голям обхват по отношение на обектите, а също и на субектите, спрямо които може да се приложи. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност.
С решението си, въззивния съд е постановил решението въз основа на правните си изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, отразена в ТР №7/2013 г. на ОСГК, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и с оглед приемането на посоченото тълкувателно решение, на соченото от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Изключването от страна на въззивния съд на наличието на връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска от ищеца в настоящото производство, води до неотносимост на правния въпрос относно приноса на съпруга-ответник , в придобиването на имуществото, доколкото наличието на този принос следва да се преценява едва след като е налице връзката между престъпната дейност на осъденото лице и придобиването на имуществото. В тази насока, поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК в настоящия случай.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 388/2014 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 481/17.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 671/2012 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.