5
определение по гр.д.№ 853 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
гр. София, 20.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 853 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Т. срещу решение № 1197 от 06.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по гр.д.№ 1374 от 2012 г., с което е потвърдено решение № 275 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 448 от 2011 г. на Видинския окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. Ц. Т. срещу Централен кооперативен съюз-София иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че В. Ц. Т. е собственик на имот № 025002 с площ от 19 307 кв.м., находящо се в [населено място], м.”Т.” , ведно с построените в него: масивна основна производствена сграда на два етажа с площ от 925 кв.м., масивна помпена станция с площ от 67 кв.м., масивно котелно помещение с площ от 295 кв.м., масивен свинарник с площ от 59 кв.м., масивна хладилно-компресорна станция с площ от 129 кв.м., масивен склад за готова продукция с площ от 373 кв.м., масивен склад за сирене с площ от 225 кв.м., масивни столова и дърводелска работилница с площ от 159 кв.м., масивен склад-навес /хангар/ с площ от 90 кв.м., гаражи с работилница с площ от 315 кв.м., масивно караулно помещение с площ от 28 кв.м., масивен трафопост с площ от 9 кв.м., подробно описан в постановление за възлагане на недвижим имот, закупен на търг от 31.05.2005 г. на съдия-изпълнител при Районен съд-Кула.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат
чл.280, ал.1, т.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението на Софийския апелативен съд противоречи на посочена от касатора съдебна практика по следните правни въпроси: 1. Може ли постановено съдебно решение по спор за собственост да бъде противопоставимо на трето лице, което не е било страна в процеса и не е знаело за висящия процес поради невписването на исковата молба и на съдебното решение, 2. Какво е оповестителното значение на вписването на исковата молба при спор за собственост на недвижим имот по отношение на трето лице, закупило имота на публична продан, 3. Има ли решението сила на пресъдено нещо по отношение на трето лице, което не е било страна в процеса, не е знаело за висящността на процеса поради невписване на исковата молба и е закупило имота на публична продан преди вписването на съдебното решение, 4. Засягат ли се придобитите права от лице, легитимиращо се като собственик на имот, придобит по възлагане от съдебен изпълнител чрез публична продан, ако исковата молба по спорното право не е била вписана към датата на постановлението за възлагане. Като практика, на която решението противоречи, са представени: решение № 1080 от 15.10.2008 г. по гр.д.№ 4082 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 92 от 18.08.2010 г. по т.д.№ 645 от 2009 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 822 от 10.11.2009 г. по гр.д.№ 2053 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 3 от 2010 г. по т.гр.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, определение № 419 от 14.07.2009 г. по т.д.№ 122 от 2009 г. на ВКС, Второ т.о. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по посочените по-горе правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 07.11.2012 г. пълномощникът на ответника по жалбата Централен кооперативен съюз оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от В. Ц. Т. срещу Ц. установителен иск за собственост, съдът е приел, че собственик на процесния имот е ответника Ц., който си е възстановил собствеността върху него още на 07.08.1991 г. по силата на закона /пар.1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г./. Тоест, към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота след извършената публична продан /09.06.2005 г./ длъжникът по изпълнението [фирма] не е бил собственик на процесния имот, поради което купувачът по публичната продан В. Ц. Т. също не е придобил правото на собственост върху този имот /тъй като с постановлението за възлагане на имот, продаден при публична продан по ГПК, не се прехвърля собственост, която длъжникът по изпълнението не притежава/. Освен това съдът е приел, че извършената публична продан е недействителна на основание чл.379, ал.2 от ГПК, тъй като в нея е участвало лице, което не е имало право да наддава.
Така постановеното решение не противоречи на нито едно от посочените в изложението към жалбата съдебни решения и определения:
1. Решение № 1080 от 15.10.2008 г. по гр.д.№ 4082 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 92 от 18.08.2010 г. по гр.д.№ 645 от 2009 г. на ВКС, Второ т.о. са неотносими към разгледаните и решени по настоящото дело правни въпроси, тъй като тези решения са по спорове за собственост между купувачи по публична продан и длъжници по изпълнението, докато по настоящото дело спорът е между купувач по публична продан и действителния собственик на имота, който не е бил страна по изпълнителното дело. В разгледаните по горепосочените дела спорове от съществено значение е бил въпросът на какви основания длъжникът по изпълнителното дело може да оспори извършената по реда на ГПК публична продан, докато по настоящото дело от значение е друг правен въпрос: дали действителният собственик на имота загубва правото си на собственост след проведена по реда на ГПК публична продан на имота му по изпълнително дело, по което собственикът не е бил длъжник и съответно дали купувачът по тази публична продан придобива собствеността върху такъв имот.
2. Решение № 822 от 10.11.2009 г. по гр.д.№ 2053 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. също е неотносимо, тъй като разглежда и решава въпроса за действието спрямо действителния собственик на имота на извършената по реда на ДОПК публична продан, докато по настоящото дело от значение е въпроса за действието спрямо действителния собственик на публичната продан, извършена по реда на ГПК, чийто последици съществено се различават от последиците на публичната продан, извършена по реда на ДОПК: Съгласно чл.239, ал.2 от ДОПК, купувачът по проведената по реда на ДОПК публична продан става собственик на закупения имот, дори и длъжникът по изпълнението да не е собственик, освен ако до изтичане на 1 година от обнародването в ДВ на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост, докато чл.384, ал.2, изр.1 от ГПК /отм./ и аналогичния му чл.496, ал.2, изр.1 от новия ГПК определят извършената по реда на ГПК публична продан като деривативно придобивно основание /такова, при което купувачът на публична продан придобива само този обем права, които е притежавал длъжникът по изпълнителното дело/.
3. В посоченото от касатора Тълкувателно решение № 3 от 2010 г. по т.гр.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС също не са разгледани относими към настоящия спор правни въпроси, поради което няма как да е налице противоречие на това тълкувателно решение с обжалваното решение. С тълкувателното решение са решени три процесуално-правни въпроса: дали невписването на исковата молба е основание за оставянето й без движение, дали при невписване на искова молба, последната може да бъде върната и дали постановено въз основа на невписана искова молба решение подлежи на обезсилване. В него не са разглеждани и не са решавани относимите към настоящото дело правни въпроси: 1. Кога извършената по реда на ГПК публична продан е недействителна, 2. Дали купувачът по извършена по реда на ГПК публична продан може да придобие собствеността върху имота- предмет на проданта, ако той не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело и 3. Дали на купувача по извършена по реда на ГПК публична продан е противопоставимо съдебно решение по дело за спор за собственост между длъжника по изпълнението и действителния собственик, ако исковата молба по това дело не е била вписана.
4. Определение № 419 от 14.07.2009 г. по т.д.№ 122 от 2009 г. на ВКС, Второ т.о. не може са послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като това определение е постановено по реда на чл.288 от ГПК и като такова не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК- с това определение не се решават правни въпроси, а само се преценява дали е налице противоречие на конкретно съдебно решение с практика на съдилищата по дадени правни въпроси, а ако се констатира такова противоречие, тези правни въпроси се решават в постановеното след това определение решение по чл.290 от ГПК.
С оглед на гореизложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените правни въпроси. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай посочените от касатора правни въпроси обобщено се свеждат до два: 1. Дали купувачът по проведена през 2005 г. по реда на ГПК публична продан може да придобие собствеността върху имота- предмет на проданта, ако длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на този имот и 2. Дали съдебно решение по спор за собственост по дело, заведено през 1996 г., може да се противопостави на приобретателя на спорния имот, ако към момента на придобиването исковата молба по делото не е била вписана. Тоест, въпросите касаят тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.384, ал.2, изр.1 от ГПК /отм./ и чл.121, ал.3 от ГПК /отм./. На първо място следва да се отбележи, че тези разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което разглеждането на настоящия спор от ВКС няма да доведе до развитие на правото. Освен това, по приложението им има съдебна практика в смисъл, че купувачът по извършена по реда на ГПК публична продан не може да придобие права върху имота- предмет на проданта, които длъжникът по изпълнението не е имал, и в смисъл, че решението по спор за собственост по дело, заведено преди в закона да е съществувало изискване за вписване на исковите молби за собственост /тоест преди изменението на ЗС, публ. в ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г./ може да се противопостави и представлява пресъдено нещо спрямо всяко трето лице, което е придобило имота от една от страните по делото в хода на това дело. От постановяването на тази практика не са настъпили промени в обществените условия и в законодателството, които да налагат промяна й.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1197 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 1374 от 2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.