Определение №954 от 29.11.2011 по ч.пр. дело №881/881 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
С., 29.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11.2011година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.дело № 881 /2011година

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. М.М. – ПАК, в качеството и на процесуален представител по пълномощие на В. Д. А. против определение № 526 от 07. 07. 2011 год., по ч. т. д. № 315/2011 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на последната срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1797 от 16.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 1552/2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид породената от подадена пред ЕСПЧ жалба обезпечителна нужда, вкл. изчерпване на общностния ред за защита правата на гражданите на Държавите- членки на ЕС, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК , намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275,ал.1ГПК, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ІІ-ро търговско отделение на ВКС е приел, че въззивния съдебен акт на Софийски апелативен съд, с който е потвърдено постановеното по реда на чл. 402, ал.2 ГПК първоинстанционно определение на Пернишкия окръжен съд от 23. 02.2010 год. по гр.д.№ 464/2006 год. за отмяна на допуснатото обезпечение на предявените от настоящата частна касаторка и останалите наследници на починалия в хода на делото Д. Т. А. срещу [фирма],гр. П. и [фирма], гр.П. обективно и субективно пасивно съединени искове по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.26, ЗЗД не прегражда развитие на самото исково производство и има привременен и несамостоятелен характер, поради което не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3,т.1 и т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивният съдебен акт на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от В. А. частна касационна жалба не е от категорията съдебни актове, за които с нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК лимитативно е предвидено, че подлежат на факултативен съдебен контрол пред ВКС, в който смисъл са и задължителните за съдилищата в страната разяснения, дадени с ТР № 1 /21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Произнасяйки се по основателността на частната жалба срещу определението на Пернишкия окръжен съд, постановено по реда на чл.402, ал.2 ГПК, с което допуснатото обезпечение по предявените от частния жалбоподател и останалите наследници на Д. А. искове е отменено, поради отпадане на обезпечителната нужда – влизане в сила на отхвърлително съдебно решение, въззивната инстанция е осъществила и предвидения с нормата на чл. 396 ГПК/ в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год./, във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК инстанционен контрол за законосъобразност, с което създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство е изчерпан.
Обстоятелството, че частният жалбоподател е оспорил пред ЕСПЧ в С. законосъобразността на постановеното по процесния правен спор окончателно съдебно решение, както правилно е счел и предходният тричленен състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, не създава в полза на последния самостоятелно потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба, поради което подадената от такава се явява процесуално недопустима.
Водим от тези съображения, настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК

О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 526 от 07.07. 2011 год., по ч. т. д. № 315/ 2011 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top