2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3337 по описа за 2018год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б. против решение № 2366 от 16.04.18г.по в.гр.дело № 14277/17г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.07.17г.по гр.дело № 1420/17г.на Софийски районен съд, 41 състав в осъдителната му част.С него жалбоподателят е осъден на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Р. Б. Р. сумата от 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК,за което е оправдан.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Р. Б. Р. чрез адв.З. Н. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че Р. Р. е бил обвинен в престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 НК за това, че при управление на МПС, при маневра ляв завой, е нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП по непредпазливост и причинил средна телесна повреда на мотоциклетист,движил се попътно на автомобила, за което престъпление НК предвижда лишаване от свобода до 3 години или пробация. Мярката за неотклонение била подписка. Наказателното производство е завършило с решение, влязло в сила на 8.03.16г., с което ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Установено е,че продължителността на наказателното производство е общо 1 година и 6 месеца.Прието е още, че в причинно-следствена връзка с наказателното преследване е влошаването на здравословното му състояние, повлияло е на диабета и язвената болест, повишена е степента на неработоспособност. Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания, за възмездяването на които е счел,че сумата от 5 000 лв справедливо ще го обезщети.
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случай посочения от касатора въпрос : При определяне на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – /решение № 123 от 23.06.13г.по гр.дело № 254/14г.на ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.; решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.на ІV г.о.; решение № 321 от 26.11.14г.по гр.дело № 2516/14г.на ІV г.о. и др./което обуславя допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК в частта му,с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2366 от 16.04.18г., постановено по в. гр.дело № 14277/17г.на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.