О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
гр.София, 21.07. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №740 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. №4334/2006г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението от 17.08.2000г. по гр.д. №6787/1999г. на Софийски районен районен съд, са уважени предявените от И. Д. М. от с. П., срещу „Х” ЕООД, гр. С., искове с правно основание чл.200 от КТ, ведно със законната лихва.
Постъпили са касационни жалби от двете страни. „Х” ЕООД обжалва решението изцяло. И. Д. М. обжалва решението в частта за началния момент на присъдената законна лихва.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от И. Д. М. срещу „Х” ЕООД, искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от влошаване на здравето, ведно със законната лихва, считано от датата на ЕР на ТЕЛК, с което е констатирано влошаване на здравето на ищеца, а по отношение на периодичните платежи – върху всяка просрочена месечна вноска.
Касаторът „Х” ЕООД счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният с въззивното решение въпрос дали единствено той следва да отговаря за вредите, причинени от професионално заболяване, придобито от работа при вредни условия при няколко работодателя, както и въпросът „следва ли съществените мотиви досежно прилагане принципите на справедливостта да кореспондират с диспозитива на решението”, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът И. Д. М. счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният с въззивното решение въпроси за началния момента на забавата при обезщетение при влошаване на здравето и при периодични платежи, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като по релевираните от касаторите правни въпроси има установена практика на ВКС, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Съпричинителите на вредите отговарят солидарно за пълния размер на вредите, независимо от размера на съпричиняването. Когато увреденият предяви иска срещу един от длъжниците, последният не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки от длъжниците. За него съществува възможност да реализира вземането си за изпълнената по-голяма част от колкото е неговото задължение, по друг ред. При иск за обезщетение по чл.200 от КТ, произтичащ от влошаване на здравословното състояние на работника или служителя, началната дата на дължимата лихва се определя от датата на влошаване на здравословното състояние, а не от датата на първоначалното увреждане. При периодично присъдено обезщетение на имуществени вреди законната лихва върху присъдената сума се дължи от деня, забавата ще настъпва в бъдеще, с всеки изминат месец.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. №4334/2006г. на Софийски градски съд, по касационни жалби на И. Д. М. и „Х” ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: