ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1911 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на Основно училище “Хр.Б.” гр.С. баня срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 529/2009г.
Ответницата по касационната жалба С. А. Д. от с.Овчарци, обл.К., е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Дупнишкия РС от 25.VІ.2009г. по гр.д. № 1737/2008г., с което са уважени предявените от Сн.Д. срещу ОУ “Хр.Б.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението на ищцата от длъжността “учител – прогимназиален етап на щатно място по български език и литература” в училището в с.Овчарци със заповед № 29/23.ІХ.2008г. поради съкращение в щата във връзка с преобразуването на училищата в с.Овчарци и в гр.С. баня в ОУ “Хр.Б.” С. баня е незаконно. Налице е реално съкращение на три от съществуващите шест бройки за заеманата от ищцата длъжност, но ответникът не е установил по делото законосъобразно извършен от него подбор. Данните по делото сочат, че за извършване на подбора са определени две лица, които са част от лицата, заемащи длъжност като тази на ищцата. А и липсват валидни доказателства за критериите за оценка на подложените на подбор. В представения протокол на комисията липсват е посочена крайна оценка, без данни за начина на формирането й. Съдът не е приел позоваването на ответника на заповедта с предмет утвърждаване на конкретни критерии за подбор и на оценъчни карти, удостоверяващи резултати от извършена преценка – тези документи са представени след преклузивния срок, оспорени са от ищцата относно тяхната достоверност и тъй като са частни такива, не съдържащи подпис на Д., в тежест на ответника е било да докаже истинността им, респ. че заповедта е съществувала към момента на извършването на подбора и че той е извършен по посочените в нея и в картите критерии.
В изложението на ОУ “Хр.Б.” по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите “Може ли да има преклузия за доказателства, които страната е представила след като състав на съда я е задължил да го стори въз основа на направено изрично искане от представител на страна” и “Доказателкства, които не са оспорени от страната по делото и за които не е открита процедура по оспорване, следва ли да бъдат кредитирани и обсъждани от съда или не”, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че съдът неправилно игнорирал представените критерии за подбор и оценъчни карти, че те не са оспорени в процеса и не са представени след изтичането на срока за това, тъй като са представени след задължаването на ответника от съда с оглед направеното от ищцата искане.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираните от касатора процесуалноправни въпроси не са от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като те не касаят направеният от въззивния съд основен и сам по себе си решаващ извод, че ответникът е следвало, но не е установил, истинността и достоверността на датата на заповедта относно критериите за подбор и на оценъчните карти, както и че подборът е извършен по тези критерии, с оглед на обстоятелството, че тези документи са частни. По силата на чл.180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват само доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Следователно такива документи нямат материална доказателствена сила и данните в тях подлежат на доказване с допустимите за тях доказателствени средства, дори и да не са оспорени от противната страна /в случая те са оспорени от ищцата с писменото й становище, депозирано пред първоинстанционния съд на 30.І.2009г./. А по силата на чл.181 от ГПК подлежи на доказване по посочените в разпоредбата начини и достоверността на датата на частните документи.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглез този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 380лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 529/2009г.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “Х. Б.” гр.С. баня да заплати на С. А. Д. от с.Овчарци, област К., 380лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: