5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 15.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 947 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците-кредитополучателя И. К. Г. и съдлъжниците [фирма], [населено място], общ. Силистра, /представлявано от И. Г./, М. В. Д. и [фирма], [населено място] /представлявано от М. Д./ против Решение № 305 от 12.11.2014г. по в.т.д.№ 452/2914г. на АС Варна за потвърждаване на решението по т.д.№ 118/2013г. на ОС Силистра. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК по отношение на ответниците, че „Р./България/”Е. има вземане за усвоена и непогасена главница от 37 769.40лв.; вземане за изискуема лихва в общ размер 13 748.52лв. /редовна лихва от 3 719.83лв. за периода 07.11.2011г.до 19.08.2012г. и наказателна лихва 10 028.69лв. за същия период/ и законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението-19.02.2013г. до изплащане на вземанията, произтичащи от договор за банков микрокредит кредит № 310-00210/20.11.2007г.,Анекс № 1 от 23.11.2009г., Споразумение и Анекс № 2 от 09.06.2010г.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на исковете като недоказани и основани на недействителни клаузи и поради липса на действителна отговорност на тримата солидарни длъжници.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: Годно доказателство за проверка на погашенията по банков кредит „с размер над 5 000лв.” ли е счетоводна експертиза, основана на обясненията на банкови служители, които противоречат на погашентията, отразени в представеното от банката извлечение от сметката за движението по кредита; Допустимо ли е да се начисляват лихви към месечните анюитетни вноски с произход брой календарни дни над „30 дневен месечен период”. Посочва се, че и двата въпроса са от значение за правилното определяне размера на задължението. Поддържа се, че решението било постановено въз основа на негодни доказателства-„непреведено на български език” извлечение от сметка за движението по кредита и счетоводна експертиза, обоснована с обяснения на банкови служители, несъответстващи на извлечението от сметката. 2/Ако размерът на прилаганата от банката при забава лихва е частично прекомерен спрямо критерия „законна лихва”, предвиден от Директива 93/13 Е. и Решение на Съда в Л. от 14.03.2013г. по дело С 415/11 и от чл.86 ЗЗД, като лихвата е начислявана и върху непадежирани вноски-основание за недействителност, съгласно чл.3,т.1б.”а” вр. чл.2,т.8,б.”а” от Директива 2001/7/ЕС и чл.86 ЗЗД, достатъчни основания ли са тези два показателя за обявяване на така договорената лихва като недействителна клауза. С тезата, че за солидарната отговорност е характерно, че солидарният длъжник отговаря наред с главния и отговорността му обхваща цялото му имущество, а в случая било договорено солидарните съдлъжници са отговарят само и единствено с наличностите си по банковите сметки при ищеца, е поставен въпросът : Солидарна ли е отговорността на лицата, наречени в договора солидарни длъжници или поръчители, но за които е договорено да отговарят само с точно определено свое имущество.
В писмен отговор Р./България/”Е. спорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с получени от въззивниците уведомления на 20.08.2012г., поради което е приела, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена, считано от тази дата, на която е и счетоводно отразена при банката. Счетено е, че размерът на вземанията, предмет на установителния иск съответства на договорните клаузи. Съответствието му с договорената методика на изчисляване е приета за установена от заключението на вещото лице. Посочено е, че въззивниците не са се възползвали от разпоредбата на чл.200,ал.3 във вр. с чл.201 ГПК-при оспорване на заключението, не са поискали изготвяне на допълнително или повторно заключение. Прието е, че експертизата, преценена в съвкупност с останалите доказателства, не води до извод за опровергаване на констатациите й, и че насрещно оборване на изводите на експерта не е проведено. Чрез препращане на основание чл.272 ГПК е споделено съображението на окръжния съд, че експертизата е установила усвояването на кредита, че е налице просрочие на конкретно посочените погасителни вноски, че предпоставките за предсрочна изискуемост са били настъпили при обявяването й, че погашенията са осчетоводени съобразно договорените условия, че сумите, за които в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са дължими в посочените размери. Обсъдено е, че отсъства основание за обявяване нищожността, на основание разпоредбите на ЗЗП, на клаузата за наказателна лихва, тъй като тя е индивидуално договорена и за нея важи изключението на чл.146 ЗЗП. Досежно възражението за високия й размер е съобразено, че кредитът е необезпечен и лихвата има и обезпечителен характер. Отчетен е и безспорният факт, че след сключването на анекс № 2 от 09.06.2010г., именно чието неизпълнение е довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.60,ал.2 ЗКИ, клаузата е променена и лихвата е начислявана само върху закъснелите вноски, поради което не е установено начисляването на лихви върху лихви. По възражението за отсъствие на солидарност е обсъдено, че тя произтича от разпоредбата на чл.304 ТЗ, а и солидарността изрично е договорена по смисъла на чл.121 ЗЗД, като дружествата са встъпили в дълга на кредитополучателя-чл.101 ЗЗД, което също поражда обща отговорност за изпълнение на задължението. От това е изведено, че няма основание за прилагане на нормата на чл.147,ал.1 ЗЗД, тъй като съдлъжниците не са поръчители на кредитополучателя.
За да се произнесе, съставът на ВКС, съобрази следното.
Касационната жалба е допустима, но искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Както самият касатор посочва, първите два въпроса са от значение за правилното определяне на размера на задължението-т.е. те нямат характеристиката на правни, а са твърдения за неправилна преценка на доказателствата и необоснованост при кредитиране на заключението на експертизата. Издаването на заповедта за изпълнение е основано на извлечението от счетоводните книги на банката-чл.417,т.2 ГПК, поради което е неясно позоваването от касаторите на „несъответствие”х на заключението на вещото лице с тези записвания, и то при обоснован от съдилищата извод, че размерът на сумите, за които в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са доказани в исковото производство в посочените размери, и че счетоводните записвания на банката са изцяло съобразени с договора, анексите и споразумението.
При формулирането на втория въпрос за нищожността на клаузата за наказателна лихва, който също няма характеристика на правен, а е твърдение за нарушение на материалния закон, касаторът не държи сметка нито за правните аргументи на съда, с което възражението за недействителност е счетено за неоснователно, нито че не се касае за потребителски договор, тъй като кредитът не е потребителски, а е с цел предоставяне на оборотни средства за дейността на [фирма].
Третият въпрос произтича от неразбирането на касаторите, че съдлъжниците не отговарят за задълженията по кредита само до размера на наличните си сметки, открити в банката-кредитодател. Съгласно разпоредбата на чл.11.1 от Споразумението от 09.06.2010г., те са се задължили да изплатят всички задължения на кредитополучателя по договора; изрично в чл.11.2 е предвидена солидарната им отговорност; те отговарят до окончателното погасяване на задълженията на кредитополучателя, като са се съгласили банката служебно и по нейна преценка да събира своите вземания, произтичащи от договора за кредит от сметките на съдлъжника в банката и или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на съдлъжника.чл.11.3. Последното не означава, че отговорността им е ограничена до размера на авоарите им в същата банка.
Липсата на ясен и конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обуславящ изхода му е достатъчно основание за недопускане на обжалването. Същевременно формално и неаргументирано е позоваването на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.3 ГПК.
С оглед изхода на производството, касаторите следва да заплатят на ответната страна поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвения от юк.М. отговор по чл.287, ал.1 ГПК- 1 480.36лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 305 от 12.11.2014г. по в.т.д.№ 452/2914г. на АС Варна.
Осъжда И. К. Г., [фирма], [населено място], общ Силистра, представлявано от И. Г., М. В. Д. и [фирма], [населено място], представлявано от М. Д. да заплатят солидарно на „Р./България/”Е. сумата 1 480.36лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: