О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
[населено място], 16.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1461/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 104 от 14.01.2016г., постановено по т.д. № 3612/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 761/8.05.2015г. по гр.д. № 5579/2012г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-2 състав. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор развива съображения за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът е сезиран с иск по чл.208 КЗ от [фирма], с предишно наименование [фирма], срещу [фирма] да бъде осъден да му заплати сумата 150 185.46 лева., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователната полица № 000-8-054/U1/08-00710 от 13.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 29 095.93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 11.09.2010 г. до датата на предявяване на иска.
СГС е отхвърлил обективно съединените искове, САС е потвърдил обжалваното решение. За да постанови този обжалван резултат, въззивната инстанция е приела за безспорен факта на възникнало между страните по делото правоотношение по валидно сключен договор за застраховка, по който ищецът е застраховал евентуалните загуби от неизпълнението от третото лице в спора – [фирма] на поетите задължения по валидно сключения договор за финансов лизинг от № BL –М011-2008 от 11.11.2008г. за отдаване на лизинг на машина –струг, базов пакет за управление на цена 136 325.27 лв., без вкл. ДДС, както и че застрахователното събитие е настъпило. Със застрахователна полица № 000-8-054/U1/08-00710 от 13.11.2008г. за застраховка „Разни финансови загуби, Други финансови загуби” – Клауза А- „Неплащане на вноски по договор за лизинг/ разсрочено плащане”, ищецът застраховал договора за лизинг за посочения риск за застрахователна сума 97 680.35 евро при застрахователна премия 3 820.92 лева, за срок от 60 месеца – от 20.12.2008г. до 19.12.2013 г. Въз основа на доказателствата по делото САС е приел, че забавата в плащането на лизинговите вноски от лизингополучателя [фирма] е настъпила с неплащането на лизинговите вноски за м.юни 2009г. и последващи вноски.
Съдът е приел също, че в продължение на три години / до 20.08.2012г./ застрахованият ищец е бездействал при съществуващи задължения по Раздел ІХ, т.3, т.2.1, неизпълнението на които е значително с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ, предвид уговорката в Раздел ІV, т.13 от Специалните условия на застраховката „ Разни финансови загуби” според която „ застрахователят не дължи обезщетение за периода от датата на връщане на имуществото до края на лизинговия период”. Тъй като застрахователят не е обосновал отказа си да плати застрахователно обезщетение с неизпълнение на поетото от застрахования задължение по Раздел Б, т.6,10„б” от рамковото споразумение, съдът е счел за ирелевантно за спора възражението на ищеца – въззивник в писмената защита, че съдът неправилно тълкувал доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и не е взел под внимание факта, че не е било доказано „лизинговото имущество да е било в опасност от повреждане или унищожаване, нито да не са били изпълнени предписанията на компетентните органи”. На последно място съдът е приел, че искът е погасен по давност, тъй като не е предявен в срока по чл.197 КЗ отм, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие на 21.07.2009г. Според съда нормата е императивна и установения в нея срок не може да бъде продължаван с приемането на други уговорки в застрахователния договор – в сл. клаузата на т.6.1.б”ж” от рамковото споразумение за застраховане.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1. Следва ли при преценка на законосъобразността на отказа на застрахователя да плати застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, съществено за увеличение на риска по /чл.211, т.2 КЗ отм/, да се преценяват действията или бездействията на застрахования след настъпване на застрахователното събитие и които не са довели до него? Касаторът подръжа противоречие на решението по този въпрос с т.4 на Постановление №7/77 от 4.Х.1978г. на Пленума на ВС и решение №2 от 20.05.2013г. по т.дело № 1031/2011г. на ВКС,ТК,Іт.о.
2. Следва ли да се степенуват действията по предотвратяване на риска, според това дали имуществото на застрахования се намира в реална опасност? До къде се простира грижата на застрахования за ограничаване на вредите от застрахователното събитие? По този въпрос касаторът поддържа допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, даколкото липсва произнасяне в съдебната практика до къде трябва да се разпростира грижата на застрахования.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Доколкото изходът на спора е самостоятелно обусловен от извода на съда за погасяване на вземането на ищеца по давност, за който касаторът не е поставил въпрос, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Отговорите на формулираните от касатора въпроси сами по себе си няма да доведат до промяна на крайния резултат по делото. Безпредметно е обсъждането на релевираните допълнителни предпоставки по ч.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси, след като нямат обуславящо за изхода на делото значение.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на изхода от касационното обжалване и направеното искане с отговора на касационната жалба, на ответника по касация ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4452.30 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения . Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104/ 14.01.2016г., постановено по в..т.дело № 3612/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 4452.30 лв за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: