ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 955
София, 18 декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7016 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 745/15.10.2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4936/2014, в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлено искане по чл. 420 ГПК за спиране на заповедното производство.
Недоволни от определението са касаторите Г. Д. Г., Д. Г. Г., М. Д. А., А. Г. А., Е. Д. Г., [фирма], представлявани от адвокат В. В., които го обжалват в срок, като считат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. е обявено на 18.06.2014 г., а жалбата е депозирана преди това, поради което следва да бъде разгледана по същество, а обжалваното определение следва да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба „Р. Б.” не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че частната жалба е подадена срещу въззивно определението, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането по чл. 420 ГПК за спиране на заповедното производство, е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, изключен от касационен контрол, съгласно приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Като провери обжалваното определение, съдът намира частната жалба за неоснователна.
Правилно съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че частната жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено в заповедното производство, което не подлежи на касационно обжалване, съобразно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което има задължителен характер, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Подаването на частната жалба преди постановяване на тълкувателното решение не дава основание по отношение на нея да се прилага различен процесуален ред, тъй като с тълкувателните решения нито се променя правната уредба, нито се създава нов правен ред, те се приемат при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона и тяхната цел не е установяване на нови процесуалноправни или материалноправни разпоредби, а с тях се уеднаквява съдебната практика и допринасят за развитието на правото, предвид конституционно установената правораздавателна функция на Върховния касационен съд, който осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. В разглеждания случай частната жалба е подадена срещу въззивно определение, с което потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлено искането за спиране на незабавното изпълнение по чл. 420 ГПК и независимо, че не е било обявено, при наличието на образувано тълкувателно дело по този обуславящ въпрос, с оглед уеднаквяване на съдебната практика и по аргумент на чл. 292 ГПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, съставът на ВКС може спре производството пред себе си до постановяване на решение по съответното тълкувателно дело за преодоляването на противоречието, тъй като това ще бъде от значение за изхода на първата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното, като съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е констатирал, че обжалваното определение попада в обхвата на даденото задължително разрешение с т. 8 от ТР № 4/2013 г. и не подлежи на касационно обжалване, правилно е приел, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.
Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 745/15.10.2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4936/2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.