4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1680/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №321 от 23.11.2012 г. по гр.д. №458/2012 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация-Р. С. Й. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Излага кратки съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК и при изрично дадени указания на страната, че следва да представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване на решението, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Т. е подал друга касационна жалба с дата 25.01.2013г., в която са изложени аналогични на подадената касационна жалба доводи и е доразвито направеното оплакване за това, че съдът не се бил произнесъл по „ изрично направената молба” за действителността на предварителния договор за покупко-продажба, тъй като същият не бил подписан от надлежно упълномощено лице – същата адв. Т., представлявала дружеството и при подписване на предварителния договор която твърди в така подадената от нея касационна жалба, че даденото й пълномощно било общо и в него не бил „посочен имота”, предмет на сделката. Поддържала е още, че пълномощното изхождало от управителя на дружеството, като липсвало предхождащо решение на Общото събрание. От това е направен извод за липса на съгласие на дружеството като основание за нищожност на предварителния договор. Сочени са и решения на ВКС и съдилищата, в подкрепа на изложените оплаквания за нищожност и за „ относителна недействителност” на сключения между страните предварителен договор, възпроизведен е и текста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. В тази връзка и с оглед определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание не съставляват правни въпроси изложените оплаквания на страната, за неправилност на изводите на съда и на допуснати от него нарушения.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да се изведе от твърденията на касатора за противоречие със задължителна практика на ВКС във връзка с нищожността на договорите с оглед липсата на съгласие предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът не е поддържал нито едно твърдение относимо към това основание. Същият е въвел оплаквания – част, от които за първи път с изложението / озаглавено касационна жалба/, като е твърдял нищожност на договор, на чиято действителност същият е изградил претенцията си като ищец по спора. Освен това,той не е съобразил и в тези си твърдения – за първи път развити пред настоящата инстанция задължителната практика на ВКС – ТРОСГТК № 3 /13г. , която изключва основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, дотолкова, доколкото съдът не е приел нещо различно от указаното със задължително тълкуване по приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Ирелевантни, поради това, че ищецът е търговско дружество са и представените решения на ВКС, по чл.290 ГПК, които касаят отношения по упълномощаване при сключване на предварителни договори между физически лица.
Следва да се отбележи, че така развити доводите в подадената в резултат на указанията на съда за представяне на изложение по284, ал.1 т.3 ГПК на касатора, всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане мотивирането на съда на установените факти и правни изводи, квалифицира се по чл.281 ГПК, но е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не възпроизвеждане текста на нормата,нито оплакванията за неправилност на решението.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №321 от 23.11.2012 г. по гр.д. №458/2012 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: