4
гр. д. № 698/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 956
София, 21.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 698/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Срещу решение № 333 от 28.02.2012 г. постановено по гр. д. № 3298/2010 г. на Пловдивски окръжен съд е подадена касационна жалба от Б. Д. В., Д. Д. И. и Л. Д. Б. с доводи за необоснованост на решението, в частта, с която е оставено без уважение възражението за възстановяване на запазените им части от наследството останало от наследодателя им Д. К. С. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК наименовано „мотиви към жалбата” са изложени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за това, кои имоти следва да се включат в наследствената маса и кои не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството, но не са формулирани материалноправни или процесуални въпроси, обосновали изхода на спора, и които да обуславят общата предпоставка за допускане на касационна проверка по тях.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1469/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот: дворно място с площ от 850 кв. м., съставляващо УПИ … от кв. 72 по плана на [населено място] и построените в него масивна жилищна сграда и стопански постройки при квоти 7/10 ис. ч. за К. Д. С. и по 1/10 ид. ч. за Б. Д. В., Д. Д. Илиева и Л. Д. Б.. Оставиено е без уважение искането за възстановяване на запазените им части по чл. 30 ЗН, направено с възражението, накърнени с извършеното от наследодателя Д. С. дарствено разпореждане с 3/5 ид. ч. от имота, предмет на делба в полза на съделителя К. С.
При формирането на наследствената маса, останала след смъртта на наследодателя Д. С., починал през 2005 г., съдът е намерил за неоснователно искането да се включат в нея земеделските земи, които наследодателят след възстановяването им е продал на съделителя К., за което са съставени нот. акт № 73 от 30.05.2002 г. и нот. акт № 39 от 30.01.2003 г. поради нищожност на разпорежданията. Нищожността е мотивирана от касаторките с твърдението, че с продажбите са прикрити дарения, както и с това че уговорените и платени цени на имотите са били по-ниски от данъчните цени на продадените имоти. За доказване на твърденията не са ангажирани доказателства, поради което изводът за неоснователността им е в съответствие с доказателствата по делото.
Съдът е включил в наследствената маса и урегулираните поземлени имоти №№ ХІІ-845, VІІІ-845, ХІ-845, ХХ-845 в кв. 85 по плана на [населено място], след като е приел, че договорът за доброволна делба, сключен между наследодателя и съделителите за същите имоти, е нищожен, тъй като има безвъзмезден характер по отношение на наследодателя. Имотите, предмет на делбата, са били поставени в дялове на настоящите съделители, негови деца, а наследодателят не е получил в дял имот или парично уравнение. Имотите са придобити от наследодателя и съпругата му на основание давностно владение осъществявано по време на брака им. След смъртта на съпругата е прекратена бездяловата семейна общност и тя се е трансформирала в дялова съсобственост, като притежаваната от нея ? ид. ч. е наследена от съпругът й и четирите й деца (страни по делото) при равни права. Формираната воля на наследодателя К. С. да се разпореди със своята част от имотите в полза на четирите си деца, сочи на намерение за извършване на приживна делба, но такава може да бъде извършена само с акт за дарение или завещание – чл. 77, ал. 2 ЗН. Поради неспазване на предвидената форма извършеното разпоредително действие от наследодателя законосъобразно е намерено за нищожно.
За неоснователно е намерено искането за включване в наследствената маса на УПИ …, кв. 72 по плана на [населено място]. Установено е, че ? ид. ч. от имота е бил дарен на К. Сейменски от дядо му през 1975 г., а за останалите идеални части К. се е позовал на давностно владение през 1997 г. и снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка. Касаторките са ревлевирали довод за нищожност на нотариалното удостоверяване, без да са посочили някое от основанията по чл. 472 ГПК (отм.) за това. Не са ангажирали доказателства за да опровергаят удостоверителното изявление на нотариуса, че в полза на К. се е осъществила придобивната давност, на която се е позовал. След преценка на доказателствата относно този имот съдът е направил извод, че той не е бил в патримониума на наследодателя Д. С. към датата на откриването на наследството, поради което не го е включил в наследствената маса.
На следващо място в касационната жалба се поддържа, че неправилно съдът е приел изготвеното от тричленната експертиза заключение за стойността на имотите, включени в наследствената маса, след като експертите не са посочили методологията, от която са се ръководили при определяне цената на имотите. Д. съставлява твърдение, а не формулиран процесуалноправен въпрос, който да е решен от съда и да има определящо значение за изхода на спора.
Представените от касаторите „мотиви към касационната жалба”, подадени в изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовностите на касационната жалба с представяне на мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, не съдържат формулирани материалноправни или процесуални въпроси, които съдът да е разрешил и от които да е направил решаващите си изводи при постановяването на решението.
В. съд не може да извежда правния въпрос, от значение за изхода на спора, от твърденията на касатора и от фактите и обстоятелствата, посочени в касационната жалба. Това е задължение на касатора и то е израз на диспозитивното начало в процеса. К. съд може от обстоятелствената част на изложението към касационната жалба да уточни и квалифицира правния въпрос от значение на изхода на спора. В този смисъл е и възприетото в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не посочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание само по себе си за недопускане на касационно обжалване.
Съобразно изложеното, не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333 от 28.02.2012
г., постановено по гр. д. № 3298/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: