Р Е Ш Е Н И Е
№ 956
гр. София, 22.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 3 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Р. Пенкова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1645/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Я. и Т. И. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №1462/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. Д. и В. З. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за посочен по делото и в решението земеделски имот и производството – прекратено, поради недопустимост на иска. Прието е, че процесният имот е възстановен на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне, не е съществувал към кооперирането, нито ответниците твърдят, че тогава е принадлежал на праводателя им. Затова спор за материално право върху имота между страните няма, като предпоставка за разглеждане на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Правото на ищците за възстановяване на наследствен земеделски имот – нива от 2 500 кв.м. в землището на с. Д., е признато със съдебно решение по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ищците сочат, че в административната процедура по определяне на конкретния обект на възстановяване е констатирано, че нивата е възстановена на ответниците с план за земеразделяне; според адм. орган ОСЗГ налице е спор за материално право и административното производство е спряно до решаването му.
Изводът на въззивния съд, че такъв спор няма е съответен на закона и данните по делото: спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възниква, когато страните твърдят, че един и същи имот изцяло или отчасти е собствен лично или на наследодателите на всяка от тях към кооперирането. В случая имотът е възстановен на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне. Или имотът не е стар – съществуващ и собствен на наследодателя им към кооперирането, и спор с ищците за права върху него не възниква.
При констатацията на граждански съд, че не е налице спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване правото на собственост на ищците върху определен обект следва да продължи, като им се определи имот в нови реални граници.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, четвърто гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Градски съд София по гр.д. №1462/07 г. от 28.01.08 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: