2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София, 22.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2847 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 77 от 05.03.2015 година по гр.д. № 98/2015 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 1153 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2891/2014 г. на Великотърновски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Г. А. Т. от [населено място] против О.Т.. В решението е прието за установено, че ищцата е работила като „лаборант (аналитик)” в група „Химия и Биология”, сектор „Базова научно-техническа лаборатория”, Отдел „Криминална полиция” по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № 3663-104 от 28.07.2014 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след валидно решение за съкращаване на щатна бройка за заеманата от ищцата единствена длъжност по щатно разписание.
В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от Г. А. Т. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите относно доказателствената тежест за установяване реалното съкращаване на щата; задължен ли е работодателят да установи съкращаването чрез представяне на щатните разписания преди и след съкращаването на щатни бройки; разполага ли работодателят с право да извърши подбор при условията на чл. 329, ал.1 КТ между изпълняващия съкратената длъжност и друг служител, чиято длъжност не се съкращава и подлежи ли на съдебен контрол извършения подбор, както и решението на работодателя за съкращаване на щата, когато с него се нарушава нормативен акт, който последен въпрос се явява и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Приложени са решение № 3 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 3770/2014 г. на ІII гр.о. ВКС; определение № 257 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 996/2012 г. на ІV г.о. ВКС; определение № 126 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5378/2008 г. на ІV гр.о. ВКС, определение № 1090 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 527/2011 г. на IІІ гр.о. ВКС, определение № 206 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 117/2012 г. на ІII гр.о. ВКС, решение № 202 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1193/2010 г. на II гр.о. ВКС, решение № 171 от 10.10.2013 г. по т.д. № 629/2012 г. на ІI т.о. ВКС, решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на II т.о. ВКС, решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013г. на II т.о. ВКС, решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1369/2010 г. на ІV гр.о. ВКС и решение № 63 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 1265/2013 г. на ІII гр.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Общинска Дирекция на МВР Велико Т. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно доказателствената тежест за установяване реалното съкращаване на щата е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с приложените към касационната жалба решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1369/2010 г. на ІV гр.о. ВКС и решение № 3 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 3770/2014 г. на ІII гр.о. ВКС. Съобразявайки установената съдебна практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, при въведен от ищцата довод, че не е извършено реално съкращаване на щатната бройка, от която е уволнена, въззивният съд е приел, че работодателят е провел пълно и главно доказване на факта на извършено реално съкращаване.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът задължен ли е работодателят да установи съкращаването чрез представяне на щатните разписания преди и след съкращаването на щата – правото да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква за работодателя след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което предмет на установяване по делото е взето ли е от компетентния орган решение за съкращаването; щатното разписание е вътрешен документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности; само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците да придобиват по силата на документа, тъй като изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда правото за уволнение и именно затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. и чрез щатно разписание като документ, който материализира новото длъжностно разписание след промените и този документ, съпоставен с предходен такъв. Когато обаче по делото е представен документ, материализиращ изявлението на управляващия работодателя за съкращаване на щатната бройка (какъвто документ е представената по делото заповед № К-3295 от 04.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи), то извършването на съкращаването е доказано и представянето на щатни разписания е безпредметно. В този смисъл и решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. ІV г.о. ВКС; решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1712/2011 г. ІV г.о. ВКС.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът кога е задължителен подборът по чл. 329 КТ – прието е, че при уволнение, извършено след съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността, подборът не е задължителен – решение № 139 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 183/2009 г. на ІV г.о.; решение № 625 от 01.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г. ІV г.о.; решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и приложеното към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решение № 810 от 30.09.1992 г. по гр.д. № 1016/1992 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите подлежи ли на съдебен контрол извършения подбор и разполага ли работодателят с право да извърши подбор при условията на чл. 329, ал.1 КТ между изпълняващия съкратената длъжност и друг служител, чиято длъжност не се съкращава. Въпросът за съдебният контрол на подбора по чл. 329, ал.1 КТ не е обуславящ изхода на спора предвид формираният в съответствие със съдебната практика извод на въззивния съд, че при съкращаване на единствената щатна бройка за съответната длъжност, подборът не е задължителен. В съответствие с установената съдебна практика е и изводът, че при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност, работодателят разполага с правото да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ между изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре; че в този случай извършването на подбор е негово право, а не задължение – решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1369/2010 г. ІV г.о. ВКС.
В съответствие с установената съдебна практика е и формираният във въззивното решение извод (чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК), че преценката на решението на работодателя за съкращаване на щата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; че работодателят определя структурата и организацията на работата в предприятието, поради което не следва да се произнася по довода доколко след съкращаване на заеманата от ищцата длъжност ще могат да бъдат извършвани всички изследвания по Наредбата за експертно изследване на иззети наркотични вещества. В този смисъл и решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1456 /2011 г., ІІІ г.о. ВКС.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие между формираните във въззивното решение правни изводи и тези в приложената съдебна практика. В съответствие с изводите в решение № 63 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 1265/2013 г. на ІII гр.о. ВКС, въззивният съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал.4 КТ не е нарушена предвид дадено предварително съгласие от синдикалния орган; съобразена е и практиката по решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1369/2010 г. ІV г.о. ВКС относно разграничението между правото и задължението за подбор по чл. 329 КТ; относно доказването на съкращаването с представяне на решението на компетентния орган – решение № 3 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 3770/2014 г. на ІII гр.о. ВКС. Приложените решение № 202 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1193/2010 г. на II гр.о. ВКС относно собствеността на имоти, които не са били заявени и възстановени по реда на ЗСПЗЗ, решение № 171 от 10.10.2013 г. по т.д. № 629/2012 г. на ІI т.о. ВКС относно предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на II т.о. ВКС относно съпричиняване на вредите при деликт, не следва да бъдат обсъждани като неотносими към правния спор. Не следва да бъдат обсъждани и приложените към касационната жалба определения, постановени в производство по чл. 288 ГПК, които не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 05.03.2015 година по гр.д. № 98/2015 година на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. А. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на О….Т. сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: