O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София, 27.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 372/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 52082/14.12.2010 година на С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К. чрез адв.Д. Г. – АК В. срещу въззивно Решение No 1298/ 08.11.2010 година по гр. възз.д. No 1544/2010 година на ОС-Варна.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 196 сл. ГПК/ отм./ по заявената въззивна жалба на ищците е оставил в сила решението на районния съд по заявения срещу ответниците Л. В. П. и С. Л. П. отрицателен установителен иск , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод , че постановеното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , както и разглеждането на настоящата жалба ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото/ чл. 280 ал.1 т.3 ГПК/. Прилагат се Решение Nо 1319/2008 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 60/2010 година по гр.д. Nо 694/2009 година на ВКС-II отд., Решение Nо 1318/2008 година на IV г.о. и Решение Nо 1108/2008 година на ВКС –IV отд.,с които е дадено разрешение в смисъл различен от настоящия за извършената разпоредителна сделка , извършено при действието разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато не е предвидена такава правна възможност и при липса на доказателства , че имотът е застроен.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба чрез адв.В.Д., с който се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване при липса на конкретно формулиран правен въпрос, позоваване на конкретно основания и обосноваването им. Сочи се съдебна практика , с което е съобразено решението на въззивния съд по съществото на спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т на спазване на срока по чл. 283 ГПК и на данните за данъчната оценка на имота от 7 105.30 лв.
След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице релевираните доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
За да отхвърли иска по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./, с който е поискано да се приеме за установено по отношение на ответниците Л. П. и С. П. / последния като законен наследник на починалата в хода на делото Д. П./, че не са собственици на недвижим имот- реална част от ПИ Nо * с площ от 510 кв.м. по ПНИ на с.о. „Т.” кв. В. , [населено място] , съдът е приел, , че в рамките на заявената защита на правото на собственост с отрицателен установителен иск , ответниците следва да докажат своето правно основание , а ищците да установят фактите , които изключват придобиването на правото на собственост на посоченото основание. Недоказаността на последното- т.е. на придобивно основание на правото на собственост, което да конкурира основанието на ответника , е обусловило изводите за неоснователност на заявения иск.
За ответниците посоченото придобивно основание е дарение, обективирано по НА Nо */1995 година , извършено от праводателя Н. К. З., призната за собственик по силата на замяна на Т. К. / по протокол Nо 43/22.02.1970 година /, на което ищците „противопоставят” своето основание- недовършената в тяхна полза реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.Искът е отхвърлен тъй като ищците не противопоставят защитимо право, в хипотеза на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ.
Доколкото с изложението на касаторите липсва конкретно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав , съобразно на разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, не би могъл да извърши селекция за допустимост на касационното обжалване , тъй като не може да съпостави даденото от въззивния съд разрешение по въпроса с посочените решения на съдилищата.
Не може да се приеме наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК след като няма позоваване на задължителна съдебна парвтика , чито разяснения не са съобразени от въззивния съд с разрешението по обуславящия изхода на делото процесуално-равен или матераилно-правен въпрос.
Поставения въпрос с изложението на касатора изисква отговор в контекста на правомощията на касационния съд по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, като законодателят предпоставя този отговор по приложението на правния въпрос да е различен от дадения с обжалваното решение ,в рамките на една от посочените три хипотези.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК само поради довода на касатора , че решението на въззивния съд е в противоречие с Решение Nо 1319/2008 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 60/2010 година по гр.д. Nо 694/2009 година на ВКС-II отд., неотносими към спора след като изрично се сочи , че засягат хипотези на конкуренция на права, а в настоящия случай ищците нямат признато право/ т.е. придобивно основание/ поради недовършеност на процедурата по възстановяване на собствеността на земеделския имот/.
Даденото разрешение по приложение разпоредбата на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ не може да се признае за обуславящ изхода на делото въпрос , тъй като този въпрос засяга само и единствено основанието на което ответниците основават правото си, а искът е отхвърлен с довод, че ищците не противопоставят защитимо право. С Решение Nо 1318/2008 година на IV г.о. и Решение Nо 1108/2008 година на ВКС –IV отд./ „аналогичните хипотези” касаят дадени разрешения на спор, при който се приема , че „заменките следва да запазят действието си съобразно разпоредбата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ”. Частният въпрос за времето на реализиране на сделките – преди влизане в сила на ЗСПЗЗ или след това, а в настоящия случай това разрешение е приложено от въззивния съд по отношение на дарението, извършено при действието разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, са ирелевантни , както се приема с едно от цитираните решения.
По изложените съображения и на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 52082 / 14.12.2010 година на С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К. чрез адв.Д. Г. – АК В. срещу въззивно Решение No 1298/ 08.11.2010 година по гр. възз.д. No 1544/2010 година на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :