О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
гр.София, 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №577 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т”А. , гр. Две могили, чрез пълномощника му адв. Д, против решението от 30.01.2009г., постановено по гр.д. №422/2008г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.03.2008г. по гр.д. №433/2007г. на Беленски районен съд, с което са уважени предявените от Й. Д. Н. от гр. Две могили, срещу „Т”А. искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Й. Д. Н. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем инетрес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Й. Д. Н. срещу „Т”А. искове за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2560лв. за периода 01.04.2006г.-31.12.2006г. и за периода 01.01.2007г.-20.07.2007г. и мораторна лихва.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният с въззивното решение въпросът за тежестта на доказване в процеса е от е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.127, ал.1 от ГПК/отм./, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението на която има установена практика на ВКС, в съотвествие с която е постановено въззивното решение. Трудовото възнаграждение по чл.128 от КТ се дължи когато работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения по чл.127 от КТ. Това са обстоятелствата, които подлежат на доказване от негова страна в спора по чл.128 от КТ. След като работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения, работодателят не може са се освобождава от задължението да му изплати трудово възнаграждение. Ако работодателят твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение, в негова доказателствена тежест е да установи това обстоятелство – чл.127, ал.1 от ГПК/отм./. Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложените от касатора решение №826 от 15.03.2003г. по г№1635/2002г. на ВКС, Vг.о., което е постановено по спор по ЗОДОВ и решение №942 от 21.07.2003г. по гр.д. №1339/2002г. на ВКС, ІVг.о. Второто решение е по иск за изпълнение на договор и с него, както и в обжалваното решение е прието, че всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д. №422/2008г. на Русенски окръжен съд, по касационна жалба на „Т”АД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: