О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София,21.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 562 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Ц. и С. И. Ц. от[населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 18.11.2009г. по гр.д.№356/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Б. Т. Ц. и С. И. Ц. против [фирма]-В. иск за заплащане на сума в размер на 200000лв.,представляваща разлика по уважен частичен иск от 20002лв. и иска до пълния му размер,която сума се претендира като увеличена стойност на имот,находящ се в[населено място],[улица],19 и 21.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че е налице противоречива практика /с оглед посоченото в изложението решение на ВКС/ по въпроса относно правната природа и характера на иска по чл.72 ЗС,последиците от неговото неуважаване,действието на решението,с което същият е отхвърлен,началния момент,от който започва да тече погасителната давност за заявена претенция за заплащане на подобрения, довели до увеличаване стойността на имота. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат също така,че е налице нарушение на изискването на установеното в чл.235,ал.1 ГПК,вр. чл.12 ГПК правило при постановяване на решението да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че по отношение на претенция за подобрения в недвижим имот,извършени от владелец,давността започва да тече от деня,в който владението се прекъсне,превърне се в държане със съгласието на собственика или бъде смутено с предявяване на иск за предаване на имота,в какъвто смисъл са и разясненията,дадени в т.13 на Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС. Прието е също така,че когато предмет на разглеждане в друг процес е била само част от вземането, силата на пресъдено нещо на решението се разпростира само до предявения размер в случай,че частично предявения иск е уважен. В случая е прието,че давността започва да тече от предявяването на ревандикационния иск от [фирма] срещу Б. и С. Ц.. Същите са предявили частичен иск за вземането по чл.72 ЗС на 21.05.2002г.,с което давността е прекъсната само за предявения размер, ,но не и за целия размер на претенцията,която е приета за погасена по давност по причина,че искът за останалата част от вземането е предявен на 07.08.2007г.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по поставените въпроси ,свързани с погасителната давност за претенции по чл.72 ЗС касаторите се позовават на представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1735/11.11.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№2049/2001г.,в което е прието,че погасителната давност за вземанията на добросъвестен или недобросъвестен владелец за извършени подобрения в чужд имот започва за тече от момента на прекъсване на владението и превръщането му в държане или най-късно от деня,когато владението бъде смутено от собственика по исков ред.
По отношение началния момент,от който започва да тече погасителната давност за вземането на владелеца извода на въззивния съд е аналогичен,като същият съответствува и на практиката на ВКС/т.13 на Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС/,с оглед на което следва да се приеме,че противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не е налице. По основния въпрос,обусловил крайния извод за неоснователност на предявения иск,а именно по въпроса дали предявяването на частичен иск прекъсва давността за цялото вземане също не е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,доколкото в решение №610/09.12.2008г. на ВКС,І ТО по т.д.№391/2008г.,постановено по реда на чл.293 ГПК,е прието,че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането,която не е предмет на делото.
Не е налице произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които да са разрешавани противоречиво от съдилищата в поддържания от касатора смисъл,поради което следва да се приеме,че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос по приложението на чл.235,ал.1 ГПК,тъй като по отношение на постановеното от въззивния съд решение приложение намира и разпоредбата на чл.272 ГПК,като и двете разпоредби не дават основание с оглед доводите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,за наличие на която и да е от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.11.2009г. по гр.д.№356/2009г. по описа на Апелативен съд-В. по подадената от Б. Т. Ц. и С. И. Ц. касационна жалба вх.№5587/18.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: