3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София,12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 57 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 227 от 25.10.2010 година по гр.д. № 319/2010 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 463 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 1043/2010 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. Т. К. от [населено място], област Стара З. против Г. И. К. от [населено място], [община] за присъждане на обезщетение в размер на 8000 лева, съставляващи неимуществени вреди в резултат на подадена до органите на прокуратурата жалба. В решението е прието за установено, че в жалба вх. № 3858 от 22.11.2007 г., подадена до окръжна прокуратура [населено място], ответникът е изнесъл твърдения, че по време на предизборна кампания за местни избори 2007 г., ищецът е обявил извършено строителство на стойност 25200 лева – възстановяване стоманобетонен мост в [населено място]; че кметът на селото и други граждани са направили изявления, че такъв ремонт не е извършван, поради което моли да бъде извършена проверка на случая, при която да се вземат предвид личните отношения между ищеца с прокурор от окръжна прокуратура и изнесени в медиите съобщения, че същият е бил извънщатен служител в сектор „Икономическа полиция” при ОДП, [населено място]. В жалба от 03.12.2007 г., ответникът е изложил сходни обстоятелства: посочени от ищеца обекти в различни селища от общината, за които са разходвани средства за извършване на ремонт и за твърдения на жителите на съответните населени места, че ремонти не са извършвани. На основание постъпилите жалби е била образувана прокурорска преписка и разпоредено извършване на проверка, при която е било установено, че не са налице данни за извършено от ищеца престъпление и с влязъл в сила акт на прокуратурата е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Предприетите от органите на властта действия по проверката причинили на ищеца морални страдания, свързани със стрес, неудобство и притеснения пред обществото. Прието е, че с подаване на жалбите, ответникът е реализирал свои законни права, признати в чл. 45 от Конституцията; че не е установено извършените от ответника действия да са признати за престъпление по чл. 286, ал.1 НК; че не е установено с подаването на жалбите ответникът умишлено да е целял причиняването на неудобства и страдания на ищеца; че, упражнявайки конституционното си право ответникът е действал добросъвестно – изпълнил е обществения си дълг да уведоми органите на досъдебното производство за породено съмнение за извършено престъпление от общ характер, поради което поведението му не е противоправно и не ангажира отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от Н. Т. К. от [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: ангажира ли се отговорността за непозволено увреждане при нарушаване на общото правило да не се вреди другиму; следва ли правото на гражданина да подава жалби да бъде съобразено с конституционно гарантираното право за защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име и противоправно ли е изнасянето в печата на информация, която не е пълна и обективна, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. Приложено е решение № 1934 от 15.01.2002 г. по гр.д. № 288/2001 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 891 от 07.06.2002 г. по гр.д. № 183/2002 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 176 от 11.12.2009 г. по гр.д. № 324/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Ответника по касационната жалба Г. И. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд.
Изведените от касатора материалноправни въпроси не обуславят изхода на делото, предвид което липсва и твърдяното противоречие с приложените съдебни актове – предмет на делото не са клеветнически твърдения, изнесени в публичното пространство чрез печатно произведение, нито по делото е формиран извод, че ответникът умишлено е инициирал извършването на проверки, знаейки, че твърдяните от него обстоятелства са неверни, каквито изводи са формирани в приложеното решение № 176 от 11.12.2009 г. по гр.д. № 324/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд. Съобразно установената практика по приложението на чл. 45 ЗЗД относно претендирани вреди от жалби до съответните компетентни органи, въззивният съд е приел, че добросъвестното упражняване на правото на жалба не съставлява противоправно поведение; че деликт от поведението на вносителя на жалбата е налице само когато той е действал при злоупотреба с право – когато недобросъвестно е упражнил правата си, каквито факти по делото не са установени.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса съставлява ли противоправно поведение упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган, Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, съгласно което носителят на едно субективно право има свободна преценка за упражняването му, а поведението му е правомерно освен при злоупотреба с право.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 25.10.2010 година по гр.д. № 319/2010 година на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: