О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 25.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3980/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8-ми състав № 595/28.03.2013 г., постановено по гр. д. № 2077/2012 г. е отменено решение на Софийски градски съд, І ГО-13-ти състав от 6.03.2012 г. по гр. д. № 4954/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. С. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лв. до 15 000 лв. и за имуществени вреди от 1 900 лв., вместо което е постановено друго решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. С. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ допълнително сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и 1 900 лв. имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 2.06.2008 г. до окончателното изплащане, като в останалата част решението е потвърдено /отхвърлени са исковете до пълния общ размер от 160 652 лв. имуществени и неимуществени вреди/.
Недоволни от въззивното решение са останали и двете страни.
Ищецът С. С. С., чрез процесуални представители адвокати Е. Н. и А. И., е обжалвал решението в частта, с която е потвърдено решението на СГС , с което е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв. Счита, че в тази част въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД. Моли решението в обжалваната част да се отмени и постанови друго решение, с което искът да се уважи в пълния предявен размер.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец чрез процесуалните си представители се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, предложение „второ”, както и на ал. 2 ГПК с разбирането, че разрешаването на спора от ВКС ще регламентира /формира еднообразна съдебна практика/ по материалноправния въпрос, свързан с тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД в съответствие с О. № 1001/27.09.2010 г. по гр. д. № 88/2010 г., ВКС, ІV г. о. Посочени са и са приложени решения на въззивен съд, за които няма данни да са влезли в сила.
За ответника Прокуратура на РБ решението е обжалвано от М. Д.-прокурор в Апелативна прокуратура, София в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати допълнително сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 1 900 лв. за обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 2.06.2008 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 13-ти с-в в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 2.06.2008 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че правният въпрос е свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които същият обосновава съществуването на спорното право, предмет на делото, а процесуалноправният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния в т. ІІ ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, т. 19 ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК с посочени съдебни решения на ВКС и на САС, копия от които са приложени.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ в размер на сумата 15 000 лв. въззивният съд е взел предвид: тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление-документна измама в особено големи размери за източване на ДДС в съучастие с други лица, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 10 до 20 години, продължителността на периода, през който е търпял мярката за неотклонение задържане под стража, считано от 8.12.1997 г. до 16.05.1998 г., дало сериозно негативно отражение в живота на ищеца, социално-икономическите условия в страната през периода на наказателното производство срещу ищеца /11 години общо, от 8.12.1997 г. до 2.06.2008 г./, обстоятелството, че е бил оправдан още на първа инстанция поради недоказаност на обвинението, влошено здравословно състояния-повишено кръвно налягане, което впоследствие е отзвучало, препятстван е бил за известен период да си намери работа.
При определяне на обезщетението за имуществени вреди в размер на сумата 1 900 лв. въззивният съд е взел предвид извършените от ищеца по повод воденото наказателно производство разходи-адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., пътни /20 с. з. по 50 лв./ и престой в София /разходи на нощувка и дневни-400 лв./-1 400 лв.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби по иска за присъждане обезщетение за неимуществени вреди.
Общ и по двете жалби е материалноправният въпрос, касаещ законосъобразното приложение на чл. 52 ЗЗД. Действително, това е правният въпрос от решаващо значение за изхода на делото, но по този въпрос въззивният съд е произнесъл в съответствие със закона. В съответствие със задължителната съдебна практика при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид всички обстоятелства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. При обезщетяване на неимуществени вреди принципът за спреведливост по чл. 52 ЗЗД се прилага от съответния съдебен състав съобразно фактите и обстоятелствата, конкретни за всеки различен случай, а това предопределя и различието в размера на присъжданите обезщетения. В противоречие със законовата уредба на обезщетяването на неимуществени вреди и със задължителната съдебна практика е определянето на размера да се уеднаквява и осъразмерява за всички разглеждани от съда случаи.
Жалбата на Прокуратурата на РБ по иска за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, според която разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.-за граждански дела.
Такъв е конкретният случай.
Искът за обезщетение на имуществени вреди за направените от ищеца пътни, дневни и хотелски разходи от [населено място] до [населено място] във връзка със съдебните заседания по наказателното производство е предявен в размер на сумата 2 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8-ми с-в № 595/28.03.2013 г., постановено по гр. д. № 2077/2012 г. по иска на С. С. С. срещу Прокуратура на РБ за обезщетение на неимуществени вреди, по касационните жалби и на двете страни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ответника Прокуратура на РБ срещу въззивното решение в частта, с която е уважен иска на С. С. С. за обезщетение на имуществени вреди от направени разходи за пътни, дневни и хотел в размер на сумата 1 900 лв.
Определението в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба на Прокуратура на РБ подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщение от страните.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: