O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 27.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 531 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 93899/27.12.2010 година на Н. В. К. и К. В. Г. от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв.Б. В. – САК срещу въззивно Решение от 09.11.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 10229/2009 година Софийския градски съд.
С обжалваното решение по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила Решение от 25.08.2008 година на СРС постановено по гр.д. Nо 435/1991 година от отхвърления иск по чл. 288 ал.7 ГПК / отм./, в редакцията по ДВ. бр.124/1997 година, след като е прието, че същият е погасен по давност.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение , инкорпорирано в касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за приложимостта на 5-годишния срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД като обща правна норма в исковото производство по чл. 288 ал.7 ГПК / редакция до ДВ. бр.124/1997 година –отм./ , който въпрос е разрешен в противоречие с Решение Nо 676/12.08.1999 година по гр.д. Nо 742/1998 година на ВКС- I отд., Решение Nо 834/27.01.2004 година по гр.д. Nо 605/2003 година на ВКС-I отд., Решение Nо 12 / 23.01.2009 година по гр.д. No 6197/2007 година на ВКС-IV отд. и ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС- т.10.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. С. Г., с който се поддържат доводи за недопустимост на касационното обжалване , поради липсата на основания съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение , след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, налице е изискването на чл. 280 ал.2 ГПК за минимален материален интерес, поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на наведените основания за допустимост на касационното обжалване , преценени съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС ,настоящият състав намира , че касационната жалба на Н. К. и К. Г. не може да бъде допусната до разглеждане по същество.
Исковото производство е по чл. 288 ал.7 ГПК, редакция до ДВ. бр.124/1997 година / отм./.Искът на Н. К. и К. Г. е отхвърлен, след като е прието , че възлагателното решение по чл. 288 ал.2 ГПК / редакция до ДВ. бр.124/1997 година / е влязло в сила на 30.12.1992 година и от този момент е настъпил вещно-правния/ конститутивен/ ефект на възлагателното решение по извършване на делбата. Прието е , че от тази дата е изискуемо и паричното задължение за заплащане на сумите за стойностно уравнение дяловете на съсобствениците по реда и в срока на чл. 288 ал.6 ал.1 ГПК/ редакция на текста до ДВ. бр.124 /1997 година /, като едногодишният срок за изпълнение на това задължение е изтекъл на 30.12.1993 година и от този момент започва да тече срокът на погасителната давност, а след като исковата молба е подадена на 02. 02. 2005 година , то искът се явява погасен с изтичане на 5-годишната давност по чл. 100 ЗЗД.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Позоваването на касатора , че произнесеното от въззивния съд решение по въпроса за приложение на чл. 110 ЗЗД в исковото производство по чл. 288 ал.7 ГПК, в редакцията до изм. с ДВ. бр.124/1997 година / отм./ е в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС, е некоректно след като в т.10 изрично се сочи , че дадените разяснения по приложението на чл. 288 ал.7 ГПК / отм./ касаят възлагателни решение , постановени след 19.07.1999 година т.е. при действието на друг, различен от исковия ред режим на обезсилване – а именно на обезсилването на възлагателните решение ex lege.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Посочените от касатора решения с изложението не сочат на разрешен въпрос относно прилагане института на погасителната давност , поради което и същите не могат да се квалифицират като противоречиво разрешаване на изведеният обуславящ изхода на делото материално – правен въпрос за приложението на чл. 110 ЗЗД в конкретното исково производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо 93899/27.12.2010 година на Н. В. К. и К. В. Г. от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв.Б. В. – САК срещу въззивно Решение от 09.11.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 10229/2009 година Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: