3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 957
С., 30.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 715/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1320 от 23.04.2010 г. по ч. гр. д. № 343/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна [община] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Пазарджишкия окръжен съд потвърдил разпореждане на Пазарджишкия районен съд, с което е отказано да се издаде по реда на чл.418, ал.1 във вр. с чл.417 ГПК по заявление на [фирма] против [община] заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение по договор № 113/10.02.2009 г. в размер на 35 747.17 лв.
За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че договорът, на което заявителят е основал вземането си не съдържа нотариална заверка на подписите на страните по него, поради което не попада в категорията на документите по чл.417, т.3 ГПК, които съставляват основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Обжалваното определение е от категорията на определенията, които подлежат на факултативно касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, след преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частният касатор е депозирал изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, но в същото е възпроизвел оплакванията си за неправилност на въззивното определение и единствено законовия текст на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК частният жалбоподател е задължен да посочи освен основанията за неправилност, недопустимост или нищожност на въззивното определение и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното определение ВКС се произнася след извършване на преценка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Бланкетното изложение на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не обоснова приложното поле на допускането на касационното обжалване на определение № 1320 от 23.04.2010 г. по ч. гр. д. № 343/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
По изложените съображения не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1320 от 23.04.2010 г. по ч. гр. д. № 343/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: