4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 50 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 978 от 16.06.2011 година по гр.д. № 918/2010 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 3268 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 1658/2005 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от Х. А. Х. против И. И. М., двамата от [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12.05.2000 година пътнотранспортно произшествие в размер на 20000 лева и за имуществени вреди за периода от 29.09.2003 г. до 11.05.2005 г. в размер на 12285 лева. В решението е прието за установено, че в резултат на настъпила по вина на ответника пътна злополука, ищецът е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия тежка степен, протекла с продължително коматозно състояние и апаратно дишане – увреждане, наложило поставянето му под пълно запрещение. Изхождайки от вида и характера на причинените телесни увреждания и продължителността на претърпените болки и страдания, въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева. Присъдил е и сумата 12285 лева, съставляващи претърпени имуществени вреди за периода от 29.09.2003 г. до 11.05.2005 г. от разходвани средства за лекарства, специален хранителен режим, болногледач, рехабилитация, балнеолечение и физиотерапия.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от И. И. М.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, .2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът следва ли да бъде намалено обезщетението за вреди от непозволено увреждане, когато пострадалият е допринесъл за настъпването им е разрешен в противоречие с Постановление № 17 от 1`8.17.1963 г. ППВС на Република България, с Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. ОСГК ВС и решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. ІІ т.о. ВКС; че въпросът допринася ли за вредоносния резултат от пътнотранспортно произшествие неспазването на задължението за поставяне на предпазен колан е от значение за точното приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД и за развитието на правото; че въпросът следва ли съдът да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят размера на неимуществените вреди е разрешен в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; че въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се приспаднат получения от пострадалия суми за обезщетяване на вредите е разрешен в противоречие с решение № 2628 от 17.10.1957 г. по гр.д. № 6366/1957 г., както и че въпросът за какъв времеви период се присъжда обезщетението за неимуществени вреди от деликт е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Х. А. Х. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски за адвокатско възнагреждине.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Въпросът допринася ли за вредоносния резултат от пътнотранспортно произшествие неспазването на задължението за поставяне на предпазен колан не е обуславящ изводите на съда за неоснователност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Съдът е приел, че възражението е неоснователно предвид липсата на доказателства, че пострадалия не е бил с предпазен колан и заключението на изслушаната по делото комплексна медико-автотехническа експертиза, съгласно която не може да се установи дали ползването на предпазен колан би ограничило обема на вредите с оглед механизма на пътнотранспортното произшествие.
Неоснователен е и доводът, че въпросът следва ли да бъде намалено обезщетението за вреди от непозволено увреждане, когато пострадалият е допринесъл за настъпването им е разрешен в противоречие с Постановление № 17 от 1`8.17.1963 г. ППВС на Република България, с Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. СОГК ВС и решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. ІІ т.о. ВКС. Повдигнатият въпрос е неотносим към изхода на делото с оглед извода на въззивния съд, че не е установено ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите; че възражението за съпричиняването им поради неспазването на задължението за поставяне на предпазен колан е неоснователно.
В съответствие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е разрешен и въпросът следва ли съдът да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят размера на неимуществените вреди. При определяне на неимуществените вреди съдът е посочил всички обстоятелства от значение за размера им – изключително тежкото увреждане, имащо траен характер, претърпените болки, страдания и неудобства, 95% трайно изгубена работоспособност и пожизнено необходима нужда от чужда помощ, психически страдания, свързани със загубата на социални контакти и непригодност за трудова и умствено съзидателна дейност, настъпили за ищеца в един ранен етап от живота му.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се приспаднат получения от пострадалия суми за обезщетяване на вредите. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил доказателствата, че с влязло в сила решение искът за неимуществени вреди срещу застрахователя е отхвърлен изцяло поради изчерпване на застрахователния лимит от 17392 лева, изплатени за имуществени вреди до 29.09.2003 г. При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съдът е съобразил произхода на претенцията за разходвани средства (лекарства, специален хранителен режим, болногледач, рехабилитация, балнеолечение и физиотерапия) – средства, които не могат да бъдат покрити с отпуснатата на ищеца пенсия за инвалидност, необходима за задоволяване на жизнените му потребности.
Въпросът за какъв времеви период се присъжда обезщетението за неимуществени вреди от деликт не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Несъмнено обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички претърпени от деликта вреди, като последваща претенция за неимуществени вреди от същото увреждане е неоснователна, освен при ексцес на състоянието на увредения. Независимо от това дали съдът е посочил изрично периода, в който пострадалия е търпял болки и страдания, обезщетението обхваща всички вреди от противоправното деяние, вкл. и тези, които ще бъдат понесени занапред. Съобразявайки така установената практика, макар и да е посочил период, в който са понесени вредите, при определяне размера на обезщетението съдът е изхождал от характера на уврежданията и прогнозите на заболяването, възрастта на ищеца и бъдещите неудобства от състоянието му.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗА, на процесуалния ответника по касация адвокат М. И. от Софийска адвокатска колегия следва да бъде присъдено възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 150 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 978 от 16.06.2011 година по гр.д. № 918/2010 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. И. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат М. А. И. от Софийска адвокатска колегия сумата 150 (сто и петдесет) лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: