2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№958
София, 16.12. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I ТО в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Недкова т.д. № 1243 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 60 от 12.01.2015г., постановено по гр.д. № 3544/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 245 от 12.06.2014г., постановено по гр.д. № 34/2014г. на Врачански окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д. И. Г. иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за сумата от 21 400 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, на процесуалните правила и поради необоснованост.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба, Д. И. Г., представя отговор, в който твърди, че същата е недопустима поради липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за продажба с периодично изпълнение, въз основа на договор за наем от 22.01.2010г., сключен от Д. Г. с [община]. Именно в този договор се намира правопораждащият юридически факт /чл.6/, въз основа на който ответницата е оправомощена от кмета на [община] да подава вода до касатора за промишлени нужди, като събира суми за това. С оглед горното и предвид това, че в договора от 22.01.2010г. ответницата се е задължила спрямо общината да водоснабдява касатора при цена, която е дължима, доколкото услугата е реално доставена, въззивната инстанция е счела, че искът е неоснователен. Също така е счела, че не е налице разместване на имуществени блага, довело до неоснователно обогатяване. От друга страна тъй като договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал.1 ТЗ е консенсуален и неформален, въззивната инстанция приема за установено, че между страните е възникнало валидно правоотношение за покупко-продажба, а не за наем както твърди касатора, което е надлежно изпълнено и от двете страни по него.
Касаторът в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не поставя конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касатора. От аргумент за по-силното основание следва, че ВКС не се произнася и когато такъв правен въпрос въобще не е поставен от касатора. В изложението към касационната жалба се излагат единствено оплаквания относно правните изводи на съда в частта, в която е прието, че и при липса на разрешение за водоползване по чл.50 ЗВ, ответничката по иска има право да подава вода и да получава пари за това, но не се формулира относим за това правен въпрос. Основанията за допускане на решението до касация и тези по същинската касационна фаза са различни, като последните не могат да обусловят допускането на касационния контрол. С оглед задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и липсата на основния селективен критерий за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, като безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни предпоставки. С оглед обаче на пълнота на изложението, може да се отбележи, че цитираната практика на ВКС, постановена по.отменения ГПК, не е представена от касатора, поради което не доказва и наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която е формално наведена, без направена обосновка, съобразно разясненията по т.4 от ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки изхода на делото, на ответника не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като в конкретния случай същият не е представил доказателства за извършен разход за адвокатско възнаграждение – т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 12.01.2015г., постановено по гр.д. № 3544/2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.