О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
гр. София, 19.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6910 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба (неточно наименована „частна жалба”) с вх. № 9378/30.05.2014 г., подадена от „Б. П. Б.” АД срещу определение № VІ-1233/08.05.2014 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 620/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение, като е отменено разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2896/07.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 4239/2013 г. на Бургаския районен съд, с което е разпоредено длъжниците Ф. Д. К. и А. З. К. да заплатят солидарно на банката-жалбоподател, по договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1495/R/2007, сключен на 20.04.2007 г., анекс № 237/АМR/09, сключен на 25.05.2009 г., анекс № 2, сключен на 07.04.2010 г., сумата 110 496.62 EUR – главница, сумата 4 543.40 EUR – възнаградителна лихва по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за периода 28.10.2012 г. – 19.03.2013 г., сумата 5 178.24 EUR – наказателна лихва по чл. 9, ал. 3 от договора за периода 28.11.2012 г. – 28.05.2013 г., сумата 84 лв. – нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 4 704.21 лв. – разноски в заповедното производство; е оставено без уважение заявлението на банката-жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените двама длъжници, за посочените суми и законна лихва, въз основа на посочените документи и основания; обезсилен е и издаденият изпълнителен лист от 10.06.2013 г. въз основа на посочената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо, постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно (ТР № 1/17.07.2001 г., гр.д. № 1/01 г., ОСГК). Систематичното място на глава ХХІІ ГПК ”Касационно обжалване” е в част ІІ ”Общ исков процес” и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Съобразно така изложеното в т. 8 и мотивите към нея от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство.
В заключение, – настоящият съдебен състав намира, че подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, постановен в рамките на заповедно производство, а настоящото частно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 9378/30.05.2014 г., подадена от [фирма] срещу определение № VІ-1233/08.05.2014 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 620/2014 г. на Б. окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 6910/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.